Изказването на Атанас Пеканов, че ресторантьорите трябва да свалят цените, защото цените в София и Виена били близки, е поредният пример как човек без практически опит в реалния бизнес дава рецепти на хората, които всеки ден плащат заплати, осигуровки, наеми, ток, доставки и данъци, написаха в своя позиция Българската асоциация на заведенията и Съюзът на заведенията в България.

Преди ден вицепремиерът заяви, че българските търговци не са постъпили правилно, защото са се възползвали от процеса на влизане в еврозоната и са повишили цените по начин, по който ощетяват българите.

"Не е нормално в Италия, Австрия, Испания, ресторантите да са на същите цени отчасти, като в България", заяви Пеканов. Той каза, че за него не е нормално да седне в ресторант в София и във Виена, и цените да са относително еднакви. Секторът дългосрочно поставя под риск цялостното си представяне, заяви вицепремиерът. С тези решения туристическият бранш постави икономиката под риск и затова трябва да свалят цените номинално за следващия сезон, посочи Пеканов.

Ресторантьорите обаче са на друго мнение.

Г-н Пеканов има академична и институционална биография - икономист във WIFO, лектор във Виена и бивш служебен вицепремиер по управление на европейските средства. Това обаче не е опит в ресторантьорството, не е опит в оперативен бизнес и не е опит в носене на ежедневния риск да отвориш обект, да задържиш персонал и да оцелееш в среда на постоянно растящи разходи.

Да сравняваш сметка в ресторант във Виена и София, без да сравниш данъчна тежест, покупателна способност, разходи за труд, наеми, енергия, доставки и административна среда, не е икономически анализ. Това е удобно политическо говорене.

Особено цинично е да се сочи с пръст към българските заведения, когато от 2025 г. секторът отново работи с 20% ДДС. Ако държавата иска европейски цени, нека първо осигури европейска предвидимост и справедлива данъчна политика. В Австрия ресторантьорството и храните се третират при различни режими и намалени ставки за определени доставки, докато в България браншът отново е поставен под пълната данъчна тежест.


Цените не се определят от нечий каприз. Те са резултат от реални разходи. Когато държавата прибира 20% ДДС от всяка сметка, когато суровините, енергията и трудът поскъпват, а кадрите стават все по-трудни за намиране, да кажеш просто „свалете цените“ е несериозно.

Затова питаме г-н Пеканов: колко ресторанта е управлявал, колко служители е наемал, колко пъти е плащал заплати от собствения си риск, колко пъти е покривал загуби в слаб сезон и колко пъти е заставал пред доставчици, персонал и клиенти едновременно?

Българският ресторантьорски бранш няма нужда от лекции от хора, които познават бизнеса основно от таблици, доклади и телевизионни студиа. Нужен е честен разговор за ДДС, за разходите и за условията, при които работят заведенията.

Ако някой наистина иска по-ниски цени за клиентите, първата стъпка е ясна: намалено ДДС за ресторантьорския сектор, както е в много европейски държави. Всичко останало е прехвърляне на вина върху бизнеса.