Върховенството на закона се влошава в няколко държави членки на Европейския съюз, като някои правителства са обвинени в систематичното му подкопаване. Това гласи нов доклад на Европейския съюз за граждански свободи (Liberties), публикуван в понеделник.

Документът идентифицира пет държави като "разрушители" на върховенството на закона, а една от тях е и България.

Водещата европейска организация за граждански свободи предупреждава, че правителствата в пет държави членки на ЕС "постоянно и умишлено подкопават" върховенството на закона, докато демократичните стандарти се влошават в шест други държави, включително исторически силни демокрации.

Въз основа на доказателства, предоставени от повече от 40 неправителствени организации в 22 държави, Съюзът за граждански свободи за Европа (Liberties) определи правителствата на България, Хърватия, Унгария, Италия и Словакия като "разрушители", които активно отслабват върховенството на закона.

Докладът на групата за 2026 г., публикуван в понеделник, показва, че върховенството на закона е регресирало във всички области - правосъдие, борба с корупцията, свобода на пресата и механизми за контрол на гражданското общество - в Словакия под популисткото, авторитарно и промосковско правителство, водено от Роберт Фицо.

Ситуацията е също толкова мрачна в България. Според графиките, страната ни претърпява "регресия" по всички критерии.


"В България степента на институционално "завладяване" в рамките на прокуратурата и антикорупционните органи повдига сериозни съмнения относно капацитета на националните власти да осъществяват истински и безпристрастен надзор. Институционалният натиск и публичните атаки срещу съдиите в България също се появиха като новоизтъкнати заплахи за съдебната автономия през 2025 г. Развитието в страни като България, Словакия и Испания разкрива нови опасения относно институционалната независимост и управление. Пълният регрес засяга три страни, като Малта блокира разследванията, Словакия разпуска специализирани органи, а България демонстрира признаци на "завладяна държава", пишат от Liberties за страната ни.

Унгария, където 16-годишното управление на Виктор Орбан може да приключи след изборите на 12 април, "остава специален случай, продължавайки да приема все по-регресивни закони и политики, без признаци на промяна".

Liberties определи Белгия, Дания, Франция, Германия и Швеция, всички страни със силни демократични традиции, като "чехли": места, където върховенството на закона се влошава в определени области, без тази ерозия да е част от цялостна политическа стратегия.

Чехия, Естония, Гърция, Ирландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Испания бяха класифицирани като "стагниращи", определени като държави, в които условията на върховенството на закона нито се подобряват, нито се влошават, според доклада от 800 страници.

В категорията на "трудолюбивите" правителства, които активно търсят значителни подобрения в стандартите за върховенство на закона, има само една държава - Латвия.

Според Liberties механизмите на ЕС за справяне с ерозията на върховенството на закона са до голяма степен неефективни, като повечето държави членки не успяват да превърнат насоките в осезаеми действия, въпреки няколкогодишните препоръки от Европейската комисия.

В доклада се установява, че 93% от всички препоръки на изпълнителния орган на ЕС за върховенството на закона от 2025 г. са повторения от предишни години, много от които са пренесени без промяна във формулировката. Броят на новите препоръки е намалял наполовина от 2024 г. насам.

От 100 препоръки на комисията, оценени от Liberties, 61 показват нулев напредък, докато още 13 се влошават.

"Докладът на комисията е имал за цел да подтикне към конкретни действия", казва Илина Нешик, изпълнителен директор на Liberties.

Но след седем годишни издания, констатациите на Liberties подчертават "не само връщане назад, но и продължаващи и умишлени усилия за подкопаване на върховенството на закона. Повтарящите се препоръки без смислени последващи действия няма да обърнат това", допълва тя.

Докладът критикува и институциите на ЕС като цяло, като се казва, че през 2025 г. те не само са "отразили много от проблемите, наблюдавани в държавите членки", но и не са успели последователно да прилагат и защитават основните права.

"Те нормализираха използването на изключително, ускорено законотворчество, отмениха ключови защити на основните права и поведоха съгласувана кампания срещу организации за надзор", казва Кърсти Маккорт, старши съветник по застъпничеството на Liberties.

Когато това се случи, добавя Маккорт, институциите "подкопават доверието в ЕС и в собствените му доклади за върховенството на закона".

Liberties установи, че условията за върховенство на закона са се влошили най-много през 2025 г. в демократичния стълб "контрол и баланс": независими неправителствени организации и гражданското общество са в състояние да се организират, да оспорват решения и да държат правителствата отговорни.

Регресивното законодателство и строгите санкции за участие в забранени протести се увеличават, установи организацията, включително в Унгария, където "Прайдът" беше забранен, а организаторите му, включително кметът на Будапеща, бяха подложени на официално разследване.

В Италия беше приет силно рестриктивен декрет за сигурност, който криминализира пътните блокади и други форми на несъгласие, но засилва гаранциите за полицията. В няколко държави членки протестиращите срещу климата и пропалестинските протестиращи се сблъскаха със забрани и криминализиране.

Стълбът на правосъдието също показа липса на напредък, заяви Liberties, като подчерта по-специално това, което нарече "зараждаща се тенденция на все по-критичен или враждебен политически дискурс към съдебната система и институциите за правата на човека".

А по отношение на свободата на медиите само малък брой държави са постигнали измерими подобрения. Нападенията срещу журналисти се увеличиха в България, Хърватия, Италия, Нидерландия и особено Словакия.