Добрин е големият победител в първото издание на риалити формата "Игри на волята"! Добата, както го наричаха всички участници в шоуто, не изневери на принципите си до края на играта.

Той е отявлен природозащитник - веган е, не пие алкохол и е готов да умре за каузата си. И не, не е утопист или наивник, както някои си помислиха в рамките на участието му. 27-годишният Добрин събра цели 52,9% от зрителските гласове и тепърва ще пише своята история.

Разговорът с него е любопитен откъм откровения и със сигурност напомня много на линията, която той следваше и в "Игри на волята"!

- Доба, очакваше ли, че точно ти ще бъдеш големият победител в „Игри на волята”?

- Истината е, че докато Алекс (Алекс Сърчаджиева, б.а.) говореше на финала, усетих, че това ще бъда именно аз. Просто съм много наблюдателен и прозорлив. Но има и друго, което си мисля и то е, че хората, които гледат такива риалити предавания и се замислят за нещата, за които аз говоря, са различен тип хора.

Струва ми се, че хората, които решиха да ме подкрепят, не са следили даже всеки един епизод от надпреварата, но са ме подкрепили в най-важния момент, за което им благодаря.

Вярвах, че мога да спечеля, да, защото вярвам в себе си и в каузата си. В началото на финалната битка усетих, че физически изоставам и разчитах на пъзела.

Още в началото се заредих с усещането, че шанса да загубя е голям – приех идеята за загуба толкова леко, че да не ми се отрази на играта през цялото време. Получих един самоконтрол в себе си, бях мега спокоен и осъзнаващ, че загубата е като победата.

- Постоянните подмятания по твой адрес направиха ли те по-нестабилен емоционално? Те идваха най-вече от опонента ти до последно – Юлиан…

- Не, изобщо, не ме трогнаха дори. Като цяло бях концентриран в това, което говорех за опазването на природата. Не обръщах толкова внимание на думите и всичко останало.

Бях се фокусирал и се стараех да продължа максимално много, за да се доближа до това, което имам като нагласа за опазването на природата. Затова и изглеждах толкова замислен на моменти в играта – просто правех някакъв план какво и как да направя.

Колкото до провокациите основно от Веско и от Юлиан – не съм им обръщал никога внимание. Това, което видях и в двамата е, че те разчитаха само на един фактор – сила. Искаха да покажат едно нещо, което аз отдавна съм отвикнал да правя – твърдяха даже, че съм самодостатъчен, което не е вярно. Откакто съм природозащитник осъзнах, че по отделно не, но общо можем да свършим големи работи.

- Юлиян не приема никак добре тази загуба от теб, споделя открито в социалните мрежи, че това е бил наказателен вот за него…

- Първото, което е, че той разчете играта не като „Игри на волята”, а като „Игри на силата” – премеждия, в които на всяка цена трябва да победиш, независимо на цената на какво, дори и ако трябва да потъпчеш хората, да смачкаш авторитета и личността им. А все пак това са живи същества!


Юлиян, едва ли не, ги накара да съжаляват за това, че са се родили?! Опита се да ги накара да се чувстват виновни заради това, че са 50 кг., а не са станали 100, например, не са натрупали мускули. След което реши кои стават и кои не за тази игра и започна да атакува, а в тази игра съвсем не е задължително да си най-силният, за да спечелиш.

Другото е, че в това предаване нямаше никакви ограничения от типа на „трябва да умееш това”, „да тежиш толкова” или тем подобни. Нямаше, но те ги наложиха сами правилата в главите си и си се разполагаха в тях. „Аз съм първият славянин, ти идваш и ми разбиваш племето”…нямаш право, значи си ми длъжен”?! Е?!

Сами си наложиха да вярват в тези неща, повярваха им и за тях те станаха една истина. И затова действаха през цялото време явно по този начин. Искаха да си улеснят работата, като си наложат измислени правила.

- На финала сподели, че все още нямаш представа за какво ще използваш наградата от 200 000 лв. Още ли нямаш яснота?

- За цялото това време съм разбрал, че едно от най-важните неща е информирането. Когато хората са информирани, тогава се случва промяната. Все едно да искаш да промениш инфраструктурата на един град… Мисля го в дългосрочен план и искам така да вложа тези пари.

Не ги приемам задължително като нещо много важно. Номерът е какво ще се получи, след като се оползотворят. Искам да инвестирам в нещо, което ще помогне за опазване на природата. Дали ще информира хората, по някакъв начин, да ще ги вложа, за да помогна на животните, със сигурност ще бъде насочено в тази посока.

- Нещо лично за теб ще направиш ли? Например едно пътешествие?

- Друго, освен най-необходимото, не. Пътешествие не бих. Мисля в глобален аспект и знам, че фигурите по шахматната дъска могат да се пренаредят, в случай че има колективно желание, за да са по-благоприятни нещата за планетата.

- Би ли участвал отново в такъв тип предаване?

- Ами… зависи от много работи. Ако работите ми потръгнат и стане така, че навън съм по-полезен – не. Ако хората имат нужда от още разубеждаване – може би да.
Източник: ШОУ