Предстоящата прожекция на пълнометражния документален филм „Слънчев лъч над Париж“ в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ има особен смисъл. Защото този път киното влиза в пространство, създадено за живописта, за да представи един художник – Лъчезар Ошавков, български творец с необикновена житейска и артистична съдба.

Съществува и надеждата тази среща да има свое продължение – през следващата година в галерията да бъде представена голяма ретроспективна изложба на Ошавков. Така прожекцията на филма може да се окаже не само самостоятелно културно събитие, а своеобразно начало на една по-дълга среща на бургаската публика с неговото творчество.

Но „Слънчев лъч над Париж“ е и среща между двама творци. От едната страна е художникът Лъчезар Ошавков, а от другата – човекът зад камерата, режисьорът и оператор Андрей Чертов. Двама автори, принадлежащи на различни изкуства и с различни съдби, които се срещат в един филм.

Андрей Чертов е автор с повече от половин век професионален път в киното. Роден в Москва през 1953 г., той завършва през 1974 г. операторския факултет на ВГИК в класа на проф. Борис Волчек – един от големите майстори на руската операторска школа. От 1975 г. живее и работи в България.

Професионалният му път започва зад камерата. В продължение на десетилетия като оператор участва в създаването на близо 200 документални и повече от 15 игрални филма, работейки с редица ярки авторски режисьори. Особено място в този професионален път заема работата му с Бинка Желязкова върху пълнометражните документални филми „Лице и опако“ и „Нани-на“, посветени на съдбите на жени затворнички, както и работата му върху „Неизвестното за Неизвестни“ на режисьора Григорий Чертов – портрет на големия скулптор Ернст Неизвестни.

Именно дългогодишната операторска практика в документалното кино постепенно определя и собствения му авторски почерк. За Андрей Чертов камерата никога не е само средство за регистриране на действителността. Тя е начин да наблюдаваш човека, да чакаш момента, в който той престава да усеща присъствието ѝ, и да откриваш онова, което трудно може да бъде предварително написано в сценарий.

Натрупаният опит естествено го отвежда към създаването на собствени филми, в които обединява функциите на сценарист, режисьор и оператор, а стремежът към творческа независимост го кара да поеме и тяхното продуциране. Така филмът може да запази единен авторски поглед – от първоначалната идея и първия заснет кадър до окончателния си облик и срещата със зрителя.

Като режисьор Андрей Чертов дебютира в пълнометражното документално кино с „Дъждовен ден“ – филм, посветен на забележителния джаз музикант Огнян Видев. Следва пълнометражният игрален „Silent Movie“, вдъхновен от музиката и личността на големия български композитор и пианист Милчо Левиев.

Темата за твореца, за творческата свобода и за човека, който изгражда собствен свят независимо от обстоятелствата, постепенно се превръща в една от постоянните линии в авторското кино на Андрей Чертов. Тя продължава в документалния филм „Имало едно време в Париж“ (2024).

Именно работата по този филм дава тласък за появата на най-новата му творба – „Слънчев лъч над Париж“ (2026). По време на снимките в Париж през 2023 г. Андрей Чертов се запознава с българския художник Лъчезар Ошавков – среща, която постепенно прераства в идеята за нов филм.

Ако в „Имало едно време в Париж“ Ошавков присъства с една любопитна страница от своята биография – кариерата му като певец в руските кабарета на Париж в началото на 70-те години, – то този път той вече е в центъра на филма.

И това е естествено. Защото животът на Лъчезар Ошавков сам по себе си носи материал за кино. Художник, живописец, скулптор и певец, той от десетилетия живее между различни страни, езици и култури, но неизменно се завръща в Париж – града, превърнал се за него не просто в място за живеене, а в своеобразен вътрешен дом.

„Слънчев лъч над Париж“ не е традиционен биографичен портрет. Филмът не се опитва да подреди живота на своя герой в хронология от факти, дати и събития. Камерата го следва, наблюдава го, разговаря с него и постепенно прониква в неговия свят – свят на живопис, музика, спомени, приятелства, самота и неизчерпаема жажда за живот.

Именно тук срещата между художника и кинематографиста придобива своя истински смисъл. Един творец разказва за друг творец, без да се опитва да го обясни докрай. Единият рисува своя свят върху платното, другият се опитва да го улови чрез светлината, движението, времето и човешкото присъствие пред камерата.

Ошавков е безспорният герой на филма, но погледът към него принадлежи на автор, зад когото стоят повече от пет десетилетия професионален и житейски опит в киното. Така „Слънчев лъч над Париж“ е преди всичко филм за Лъчезар Ошавков – за неговата живопис, неговата личност, свободата му и необикновения начин, по който е избрал да изживее живота си, – но едновременно с това носи и разпознаваемия авторски почерк на Андрей Чертов, формиран в диалог с две кинематографични традиции – българската и руската.

Париж във филма присъства като живо пространство – град на срещите и разделите, на паметта, на случайно уловените мигове и на онова особено усещане за свобода, което може би обяснява защо толкова художници са търсили именно там своето място.

Филмът е разказ за Лъчезар Ошавков, но постепенно се превръща и в размисъл за нещо много по-общо – как човек остава верен на себе си, когато животът го отвежда далеч от мястото, откъдето е тръгнал; какво означава да принадлежиш; и може ли изкуството да се превърне в истинската родина на човека.

Това е кино, изградено не толкова върху обясненията, колкото върху наблюдението – върху погледа, жеста, паузата, музиката, улицата, светлината и онези малки, почти неуловими мигове, в които понякога се разкрива повече, отколкото в цял разказ.

И може би затова заглавието „Слънчев лъч над Париж“ носи смисъл, който излиза извън конкретната история. То е метафора за способността на човека да съхрани светлината в себе си – независимо от времето, разстоянията и превратностите на живота.

В този смисъл прожекцията именно в Бургаската художествена галерия има своя естествена логика. За една вечер екранът ще заеме място сред произведенията на изобразителното изкуство, за да разкаже чрез киното за един художник. А ако бъдещата ретроспективна изложба на Лъчезар Ошавков се осъществи, тази среща с него чрез филма ще се превърне в своеобразен пролог към една следваща среща – този път непосредствено с неговите картини.

Филмът е продукция на „А.М. Студио Филм Продакшън“. Сценарият е на Андрей Чертов и Владимир Манолов, режисьор, оператор и продуцент е Андрей Чертов, а звукорежисьор – Виктор Морс.

Филмът „Слънчев лъч над Париж“ ще бъде представен на 26 август, сряда, от 18:00 ч. в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, ул. „Митрополит Симеон“ 24.

Вход свободен.