Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети апостол Петър. На този ден църквата почита днес и Преп. Симеон Персидски и Преп. Акакий, еп. Мелитински.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Седмият ден се нарича Томина неделя. Тази седмица е наситена и с момински празници.

На светли петък се отбелязва и празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник.

Свързан е с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград (Константинопол), и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“.

Така е записано в началото на синаксара* на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

Ето какво разказва синаксара на празника.

Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той „навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален“.

Тогава чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо“. Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно.

И отново се чул гласът: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“.

Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император.

Имен ден празнуват всички с имената, които даряват живот - Жива, Живка, Живко и Зоя.

*Синаксар или синаксарий (на гръцки: συναξάριον – сборник, събрание, съединение) е по-пълен или по-кратък житийник и тълкувание на празниците, извлечени от писанията на светите отци и църковните предания. Първоначално синаксарите били използвани в богослужението (техните четения също се наричали синаксари).

През ІV век срещу християните в Персия било предприето жестоко гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни отношения с византийския император.

Езическите жреци и юдеите в Персия поддържали подозрението на царя и го уверявали, че епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор облагал християните с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеон, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели.

Сапор започнал да убеждава Симеон да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си.

Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но и не му засвидетелствал дължимата почит. Разгневен, Сапор заповядал да отведат Симеон в тъмница.

Разярен от упоритостта на християните, царят заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа.

На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити.

Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеон, а него да убият последен.

Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към осъдените на смърт християни и високо извикал: Ако някой от вас иска да остане жив, нека се поклони на слънцето и ще бъде освободен.

Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светия епископ Симеон, който им говорил за Бога, за Небесното царство и за вечния живот.

След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.

След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповед не изплашила християните.

Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт.

Преподобни Акакий живял през петия век. Той взел участие на Третия Вселенски събор в гр. Ефес (431 г.), където се проявил като последователен и упорит защитник на православието.

Взел дейно участие при изобличаването на Несториевата ерес. Оказал голяма услуга на Църквата с това, че в онова време на вълнения и смутове, които възникнали по повод на различни богословски спорове и еретически учения, защитавал православието и съдействал да се възстанови мирът между пастирите и християните.