Седем месеца след трагедията с ученика Костадин Джардов на пътя Бургас-Созопол, в четвъртък шофьорът на автомобила, който го блъсна - Кирил Георгиев, и бащата на момчето Апостол се видяха очи в очи за първи път. Моментът беше изключително емоционален - възможно ли е да има извинение, какво ще бъде наказанието за един отнет млад живот, та дори и по непредпазливост. Кирил Георгиев не е от типа хора, които щадят себе си, очевидно се обвинява. В Бургас има и други подобни тежки ситуации, при които трудно един срещу друг се изправят почернени близки срещу шофьорите, отнели децата им. Само част от тях са трагедията с Валя на пешеходната пътека на бул. "Транспортна", с ученичката Антоанета на бул."Димитър Димов" и др.
За първи път сега обаче един шофьор пое цялата, пълната вина за ужаса, който е причинил. Самият той живее в ад. Каква е оценката на психолога Надежда Пантелеева, която работи с него и изказа мнението си на специалист пред БургасИНФО - вижте:

- Г-жо Пантелеева, един от най-тежките моменти след тежка катастрофа е срещата на виновника за нея със семейството на починалите или пострадали хора. В кой момент тя трябва да се състои?

- Няма универсум за това. Всеки човек е различен и по различен начин съзнанието му обработва случилото се. Едни се затварят в себе си и от чувство на вина и болка избягват контакт, защото нямат сили да погледнат потърпевшите в очите и задържат болката в себе си, готови са да понесат каквото и да е наказание и не му се противопоставят, дори го приемат като задължително: най-общото това са интровертите. Втори, напротив, търсят контакт, искат да говорят за случилото се, да се срещнат с другата страна, да изкажат съжалението си и така да намалят и собствена си болка, тъй като всеки знае още от дете, че като се извиниш ти се прощава или поне може да ти се прости – това са екстровертите. Трети изобщо нямат чувство за вина и за извличане на поука от минал опит, обвиняват за случилото се обстоятелствата или други хора, но не и себе си и измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели ги до конфликт с обществото, проявяват грубо безразличие към чувствата на другите- това са психопатите.

Социално приетият модел е вторият, който е и най- удобен, както за потърпевшите – те са получили възмездие, поискана им е прошка, така и за извършителя – извиних се, дано ми простят, олеква ми, така ни учи и християнството да търсим и да даваме прошка. Но от тук идва голямото „НО“ - колко е истинско извинението, имаш ли сили да го направиш или не го ли правиш просто да се измъкнеш, колко е истинска прошката, имаш ли сили да я дадеш, можеш ли да подтиснеш болката от загубеното, злобата, че ти се случило, желанието ти за мъст и отплата…

- Шофьорът Кирил Георгиев, който блъсна с колата си 16-годишния Костадин Джардов край Атия, се видя за първи път с неговия баща Апостол в съда, 7 месеца след трагедията. Защо?
- За съжаление Кирил е от първия тип хора и няма социално удобния модел на поведение на втория, таи всичко в себе си, трудно говори, преживява негативните емоции вътрешно, има ниска физиологична съпротива при стрес, не е инициативен, но е готов да направи всичко, което му кажат - от това да се извини до това да си понесе безропотно и най-тежкото наказание, т. е. казано на професионален език - конформен тип личност.
Не е вярно, че не е била търсена другата страна за извинение! Адвокатката на Кирил се е свързала с адвоката от другата страна, който е казал, че не може да се направи контакт с бащата на починалото момче, защото е извън страната, а майката не живее в България. Това се е случило преди Кирил да потърси помощта ми. В последствие аз помолих адвокатката му и него да не търсят контакт, защото емоционалното му състояние беше много тежко. Изпитваше ужас, как ще погледне потърпевшите в очите, какво да каже, те какво ще му кажат, защото такова нещо, каквото е направил, не подлежи на прошка, а на наказание. Казваше, че много го е срам от себе си и че така постъпка се заплаща със смърт, че няма смисъл да живее, защото е убиец.

-Какво е неговото емоционално състояние след трагедията?
-Както казах емоционалното му състояние беше много тежко, провежда се комплексно лечение от психолог и психиатър. Не можеше да спи, имаше кошмари, не можеше да кара кола, не искаше да минaва покрай мястото на инцидента, трепереше като разказва за случката и очите му се насълзяваха, споделяше, че както си седи, му нахлуват в глава отделни спомени от случилото се и го обхваща паника, чувстваше вина, която го изяждаше от вътре, защото това, което е извършил, е непростимо, искаше да може да върне времето назад. Това, което най- много ме притесняваше е, че казваше, че няма смисъл да живее, защото е убиец и оттук животът му няма смисъл.

- Осъзнава ли вината си?
- ООО, ДА! Кирил изпитва огромна вина и ще я изпитва, вероятно до края на живота си , такова нещо не се забравя, особено, когато си чист човек - като Кирил! Такива хора винаги търсят вината в себе си, преживяват тежко грешките си, готови са да понесат безропотно всякакво наказание, само и само да изкупят грешката си, самобичуват се и са склонни към суицид.
Съгласих се да говоря пред Вас и поисках съгласието на Кирил, защото смятам, че хората трябва да видят и другата страна на монетата. Никой не е застрахован, че утре той няма да е на неговото място - нито Вие, нито аз, никой, това може да се случи на всеки! Адът от случилото се е в душите на всеки от участниците. Потърпевшите трябва да се преборят с мъката от загубата на дете, а извършителят - с чувството за вина, което ще го преследва до живот!
А разковничето тук е прошката !
И накрая като гражданин, а не като психолог, питам Община Созопол: Къде е пасарелката толкова години, като това е една от многото трагедии на това кръстовище?