65-годишната Станка Атанасова, която разтърси със съдбата си стотици хора в Бургас, е вече физически закрепена, но в драматично емоционално състояние, въпреки лекарските усилия. Тя е в хосписа на д-р Миладиновски в Черноморец, където за нея се полагат денонощни грижи в отделенията, където са най-тежките случаи. Станка вече е стабилна, движи се с количка, но има емоционален срив, който й пречи да се вдигне на крака. Нещо, което не зависи от лекарите, а трябва и нейната воля за живот. Днес репортер на БургасИНФО, заедно с Пламен Делев от Дружеството на инвалидите, посети на място хосписа и се увери какво е нейното състояние.
Чухме и заключенията на д-р Миладиновски, както и на персонала в социалното заведение. Уверихме се и от думите на Станка, с която лично разговаряхме. „Щом съм при лекари – съм добре. Но съм замаена и боли. Искам да си легна“, бяха накратко нейните думи, въпреки всичките увещания, че има хора, които искат да я видат на крака. Тя обаче сякаш не иска да положи усилия за нищо. А медиците казват – няма причина да не стане, кракът й е здрав, а кръвната захар – в норма. Припомняме, че жената беше в неподвижно и тежко състояние именно заради операция на крака и тежка форма на диабет. В хосписа, където беше приета безвъзмездно от д-р Миладиновски, тя свали кръвната захар многократно и вече е в нормални показатели, а кракът й е в отлично състояние.

„Въпреки всичката ни подкрепа, тя казва, че не й се живее. Има една огромна рана, която непрекъснато се обработва. Не трябва да се лежи върху нея и й говорим, полагаме всичко необходимо, но тя мачка превръзките и пак е върху раната си. Синът й идва, тя иска да й кара сладки неща. В момента е нормална кръвната й захар, но е много песимистично настроена към живота. Нека да остане тук, но да съдейства, не да вегитира. На рехабилитатора се кара, а така няма как да се възстанови. Много пациенти сме имали с такива заболявания и на втория месец вървят, на първия са с патерици или проходилка, а тя няма стимул за нищо.“, безпокои се д-р Миладиновски. Най-лошото е, че лекарите не срещат грижата на сина. Въпросният Живко дори търсил парите, събрани от хората, даже прибирал пенсията на майка си. А в същото време една пръвръзка за рана, като тази на майка му, е близо 30 лева.

Затова в цялата ситуация изпъква един образ – на сина Живко. Не търсим мнението на този човек, защото той остави майка си да гние в урина и мизерия, гладна и жадна, а когато хората се втурнаха в нейна помощ – той просто липсваше.

Преди два дни е отишъл в хосписа в Черноморец и е проявил интерес към парите, събрани от десетки хора за майка му. Те бяха събирани от Жасмина Кръстева от хора, изказали съпричастност в групата ШОФЬОРИ БУРГАС, трогнати от публикация на Пламен Делев, който първи реагира в драматичната ситуация. Сумата, събрана тогава, беше 1100 лева.

Разказваме историята на Станка, защото тя е покъртителна за начина, по който възрастните хора разчитат на подаяние, за отношенията между родители и деца, за съдбата на всеки от нас, когато изпадне беда, както и на хората, които могат да подадат ръка в точния момент. Но това трябва да става точно, честно и с благородна цел. Решете кое е правилно за съдбата на Станка и си представете, че това е вашата майка или баба. Как бихте постъпили?