С 13 гласа "за" на ПБ, 3 "против" и 5 "въздържали се" бюджетната комисия прие решението на кабинета за нова дългова емисия. Депутати препоръчаха на финансовия министър да спре да внася паника с изявленията си и да направи бързо бюджет, защото финансовите пазари ще ни накажат с високи лихви.

Така новият дълг, който кабинетът “Радев” ще изтегли е в размер на 3,8 млрд. евро.

Утре проектът за промяна в удължителния закон за бюджета, който още действа заради липсата на редовен бюджет влиза в пленарна зала. Ако и там бъде гласуван, финансовото министерство ще започне подготовка за излизане на капиталовите пазари.

Разрешителното за нов дълг финансовият министър Гълъб Донев получи при втори опит. Първият опит беше преди две седмици, когато предложението бе внесено от депутати на ПБ с цел да се пести време, тъй като положението на финансите било катастрофално. След като всички групи декларираха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев от ПП дори заплаши, че ако решение бъде взето ще поиска отмяна от Конституционния съд, то бе оттеглено от Константин Проданов от ПБ.

"По този начин ще се осигури ресурс, с който националния бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, с оглед постигането на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейността и инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните”, каза вицепремиерът Донев на депутатите.

Бившият финансов министър и председател на ПП Асен Василев заяви, че в разчетите на правителството не са включени приходите в следващите месеци, като се очаква те да са с около 20% по-високи. Той беше категоричен, че текущите разходи могат да бъдат покрити от очакваните приходи, включително плащания от ЕК. Ако са необходими средства за инвестиции и разходи за предварително финансиране на проекти по ПВУ - сумата е не повече от 1,8 - 2 млрд. евро, сметна Василев.

Критики от опозицията

Мартин Димитров от ДБ определи искането като "подпис на празен чек" и поиска гаранции, че сумата от 3,8 млрд. евро ще остане в този размер. "Не се знае дали това е сумата до края на годината, ако е до август, то тогава сметката е двойна и няма гаранция, че няма да стане като намеренията на ГЕРБ за 10 млрд. евро," каза Димитров.

Депутатът припомни, че плановете на кабинета "Желязков" за нов дълг от 10 млрд. евро, в комбинация с повишаване на осигуровките и данък дивидент за бизнеса са довели до оставката, поискана от протестите.

Цончо Ганев от "Възраждане" обяви, че партията му също заяви, няма "подкрепи ново задлъжняване".

Проектът се очаква да влезе в зала още утре, каза Костантин Проданов от “Прогресивна България”.

При продължилата над час и половина дискусия, Донев и ПБ получиха много критики и отговаряха на въпроси, като най-важните от тях оспорваха нуждата от тегленето му в такъв размер, липсата на нов бюджет, подценяването на фактора инфлация, който вдига приходите.

Според Венко Сабрутев от ПП ситуацията е безпрецедентна. "Вие може днес да бюджетирате 300 милиона за изграждане на нов лот на магистрала, но този лот да е още на идеен проект. Затова тези 300 милиона чисто просто няма да ги бюджетирате. И нямате право да теглите заем сега за тази дейност. Моля ви се, осигурете ни елементарните данни, за да вземем аргументирано решение."

В заключение, министър Донев обобщи, че дискусията била полезна и обеща, че ще направи възможното да не се достига новия таван на дълга.

Одобреният проект предвижда "да се емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година".

Промените предвиждат още Министерският съвет да има мандат да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента “Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.