Пребитата и съблечена ученичка показа голата истина за българското общество

Нова проява на просташко и арогантно насилие заля интернет. Някой засне клип как ученички бият друга, скубят я, ритат я и накрая я принуждават да се съблече чисто гола!

Докато трае унизителното меле, друга една стои зад кадър и снима, а след това гордо качва клипа в социалните мрежи.

Битото момиче се казва Ани.

Медиите разплетоха част от случая и се оказа, че всичко това е станало за отмъщение. Ани имала връзка с момче, което пък преди това било с друга, но я заразяло. Приятелки на зарязаната решили да накажат ученичката, спипали я, ступали я, съблекли я гола и я метнали на стената на позора.

Тоест – смачкана и унизена пред цяла България!

„Героините“ от клипа се изпокриха, но родителите им заявиха, че ще се борят в съда. За какво ще се борят, не стана ясно. Даже една от побойничките не отишла на училище от страх и срам. Понеже не знаела, че ще снимат и нея.

Ани също не се появила в училище. След клипа тя изпаднала в депресия и не смеела да се покаже от къщи. Баща й пък се закани да съди биячките.

Банална история с насилие, ежедневие у нас?

Майка на момиче от класа се възмути, че не й побира главата как някой пребива друг, как му мачка безнаказано достойнството, как му деформира психиката за цял живот и обобщи:. Така е навсякъде у нас, по-силният мачка по-слабия.

Тя се обърна направо към родителите на биячките и ги попита гордеят ли се с дъщерите си!

Горди ли сте с това, което направиха децата ви, попита една майка

„Не мога да го преглътна това, въпреки че не се е случило с моето дете“, сподели жената. Зная от дъщеря си, че Ани е просто смачкана психически и трудно ще го преживее.

Как стигнахме дотук?

Всеки младеж се чувства безнаказан и прави каквото си поиска.

Едни обвиняват училището, други – средата…

Училището пък с какво е виновно?

Учебно-възпитателният процес се превърна само в учебен.

Правата на децата бяха издигнати в култ! За сметка на учителските права. И бяха закрити ТВУ-тата, защото не можело върху дете да се лепне етикет „престъпник“. Пък ако ще и да е пребило десет съученика и да е обрало двадесетина магазина. При много голямо престъпление отива временно в интернат (много по-лека форма на ТВУ- б.а.) и пак се връща!

Отпадна и наказанието „изключване от училище“. В цял свят го има, дори в елитните западноевропейски колежи! Но у нас не може! Наказанието бе заменено с „преместване в друго училище“. Така непълнолетното хулиганче безпрепятствено се мести от школо в школо, бие и тероризира наред, а никой не може и копче да му каже. И как ли пък да му каже, като ще се намали делигирания бюджет и учителите ще останат без заплати.

Затова директорите си разменят „зрънцата“ на принципа – вземи моите два побойника, а аз ще взема твоите два наркомана.

Средата?

Средата я създаваме самите ние – като се започне от политиците и се свърши с родителите. Няма защо да я обвиняваме, защото си е само наша.

Родителите пък са вдигнали ръце и не смеят да налагат наказания на отрочетата си, защото ще ги погне Агенцията за защита правата на детето. Агенция, която лапа държавни пари и не върши почти нищо срещу масовата агресия, която се вихри в училищата.

Задъхани от безумно забързаното и агресивно ежедневие голяма част от татковците и мамичките компенсират времето за възпитание и обич към отрочетата си с пари и скъпи подаръци. Те се опитват да купят любовта и послушанието на рожбите си, но сто лева джобни и скъп мобилен телефон не възпитават. Напротив! Правят детето презадоволено и нагло, и му дават усещането, че е над другите.

Други родители работят в чужбина и виждат децата си само по скайпа, а тук престаряла баба тича да им пере дрехите и да готви, за да задоволи капризите им. Но скайп също не възпитава.

Непоправимо се е скъсала връзката родител – дете, родителите нямат време да говорят с рожбите, а после с изненада научават, че пребили или обрали някого. Тогава за разговори вече е късно.

А видно и част от бащите и майките са заети да се бият по улиците с шофьори, пресекли пътя им, да се напиват до безпаметност в кръчмите, да се ръгат един друг с ножове, да си търсят любовници, да обикалят молове… а последната им грижа са децата. Нали са им купили нов лаптоп, какво повече искат?

Като се добави и ежедневната агресия, която се лее на кило през медиите – издигането в култ на силикона, проститутките, татуираните мачовци и ъндърграунд героите… къде още да търсим корена на детската агресия в България?

Как да очакваме, че в ненормална държава с подменени морални ценности, ще израстнат нормали деца?

Е, няма как да стане.

И вместо да търсим вина тук и там, първо трябва да я потърсим в себе си.

Останалото е мълчание…

Ще мълчим ли още?