„Трафикът вече не е само това, което сме гледали по филмите - детето се прибира с раницата от училище, някой го отвлича, хвърля го в буса и заминава за чужбина. Не е това. Трафикът вече разчита на т.нар. меки методи. Трафикантите набелязват някое дете, което е по-уязвимо от ментална гледна точка, емоционална или чисто физическа”, заяви пред БургасИНФО Деница Аврамова, координатор „Програми” в Сдружение „SOS Детски селища България”.

Днес тя и нейният екип проведоха обучени на 28 представители на институции, които работят с деца в риск и приемни родители. То беше по проект „Светулка-освети мрака” за превенция трафика на деца с цел сексуална експлоатация.

Темата е изключително важна, защото в потенциална жертва може да се превърне всеки малчуган, независимо от социалната прослойка, в която е отгледан.

„Детето може да живее на село, да няма друга перспектива в живота си, баща му да го бие или обратното – да е презадоволено, да живее в центъра на Бургас, но да няма добра връзка с родителите си. В тези случаи то търси валидация или припознаване отвън. Това се случва, когато в живота му се появи един човек, който му казва колко е добро, колко е красиво, какви умения има. Трафикантите разчитат на манипулация и създаване на емоционална връзка с детето”, заяви експертът.

Според данните за 2018-та от Националната комисия за борба с трафика на хора общият брой на жертвите на за България е 443, от тях 309 са за развратни дейности, а от тези 309 – 307 са жени или млади момичета.

Деница Аврамова и Симеон Тодоров, който има опит с работата с момичета, станали жертва на трафик

„Има едно много важно уточнение. Това е официалната статистика на случаи, които са регистрирани, т.е. жените или детето са подали сигнал. Неофицилната е много по-голяма. Децата не могат да осъзнаят, че нещо лошо се случва с тях. Или, ако осъзнаят, изпитват смесени емоции – срам, емоциална тежест, която им пречи да отидат и да кажат дори на най-близките си хора какво се е случило с тях. Децата, които още не са жертва на трафик, а са в риск – живеят в по-бедни общности или в здрави семейства, в които няма емоционална близост. Всяко едно дете дори да е в привидно здраво семейство с добри финанси и да не е лишено от нищо също може да бъде в риск. Заради това правим тези обучения”, споделя Деница Аврамова.

Тя призовава всеки един от нас, когато види, че дадено дете може да е в риск, да сигнализира, защото малчуганът не може да го направи сам.

Обученията на „SOS Детски селища – България” обхванаха 28-те областни града или цялата страна.

„Проектът има два стълба - в първата му част се насочихме към училищата. Заедно с нашите партньори - Сдружение „Рефлективно учене в България” и „Ноу-хау център за алтернативни грижи” към Нов български университет създадохме две обучителни програми. Първата е за класни ръководители за деца от IV до VII клас. Втората е за професионалисти, които работят с деца - социални работници, приемни родители, възпитатели в центрове за настаняване от семеен тип, хора, които работят с деца с риск”, заяви експертът.

Според Деница Аврамова много важно е, ако при приемни родители бъде настанено дете – жертва на трафик, те да знаят как да реагират на този проблем, как да работят с него и как да направят така, когато то се възстанови от травмата или напусне приемното семейство да не стане отново жертва на трафик.