Малка сума от републиканския бюджет може да спаси Странджа от тотално обезлюдяване. Както вече писахме, превозвачът „М-БУС” сигнализира, че обслужването на линиите в слабонаселените райони на областта, сред които и тези в община Малко Търново, се превръща в мисията невъзможна. Причината е недостатъчната субсидия от държавата и загубите на превозвачите, които стават все по-големи. Темата засяга най-живо пограничната община Малко Търново.Затова кметът Илиян Янчев активно търси решение на проблема и вече е изпратил писма до Министерството на транспорта и Министерството на финансите.

-Г-н Янчев, какъв е проблемът с транспортното обслужване на община Малко Търново и колко села са изправени пред опасността да останат без транспортна връзка?

-Проблемът е огромен. Изпаднахме в ситуация, в която 12 села може да се окажат без транспортна връзка с общинския и областния център. Това е ужасно, страшно е. Защото става дума за възрастни хора, които са останали да живеят тук, с предимството, че са у дома си, защото Странджа е техният дом. А в един момент нямат магазини, банка, нямат личен лекар и сега може да останат и без транспорт. А те го използват, за да отидат да си купят лекарства, да се прегледат при лекар. Ако ги лишим от това, всъщност каква е перспективата пред тях? Да си вземат багажа и да се приберат в града, защото няма как да останат по селата. Младите бягат, сега ще избягат и възрастните.

-Колко души живеят в тези села? И не трябва ли държавата да помага точно на откъснатите райони, за да спре обезлюдяването им? Какво показват разчетите за отпуснатите субсидии?

- Във всяко село е различно. В Граматиково живеят 300-350 души, във Визица – 50, в Заберново са 60. Има места с по 25 жители, но в крайна сметка и десет да са, и пет да са - всички са граждани на тази страна и не трябва да бъдат изоставяни на призовола на съдбата.

От справката, която изкарахме от 2015г. става ясно, че субсидията за транспорт намалява с между 3000лв. и 4000лв. на година. Ако преди е имало повече хора и така превозвачите са печелили от билетите, сега и това няма. Затова държавата трябва не да намалява субсидиите, а да ги увеличи. Но какво се случва в действителност. Ако през 2015-та година субсидията е била 32 000лв., сега тя е 18 000лв. и превозвачите излизат на загуба. Затова един от местните фалира и за съжаление спря да пътува. Вчера раговарях с баща му и се оказа, че от утре момчето почва да кара микробус в Австрия, но това ли трябва да се случва?

-Колко време има преди проблемът да избухне с пълна сила и докога трябва да реагира държавата?

-Темата е сложена на масата, въпросът е колко време ще е необходимо, за да се разреши. Алармирал съм областния управител на Бургас, народни представители от Комисията по транспорт, изпратил съм писма до министъра на финансите и министъра на транспорта. Това, което ми каза превозвачът, е че в най-добрия случай ще кара до края на февруари и това е много страшно, защото ако тези линии спрат, даже и да се увеличат субсидиите, не съм сигурен, че някой после ще се съгласи отново да почне да ги обслужва. А без транспорт Странджа ще се обезлюди на 100%. Първо аз като кмет няма какво да обясня на хората и не мога да им обясня, че това е временно или няма да е временно. Ако държавата не реагира бързо, ситуацията ще прерасне не в: „Кой откъде е”, а в „Кой, където му видят очите”. Целият регион ще остане без жители, това е жалката картинка.

-Толкова много ли са средствата, които държавата трябва да отдели, за да спаси Странджа от тотално обезлюдяване? За какви цифри говорим? С колко трябва да се увеличат субсидиите, за да продължи да има транспорт и местните хора да са спокойни?

- Субсидиите трябва да се увеличат с около 25 000лв. Ако 25 000лв. са проблем за държавата, представете си колко са за нас като община. Други общини сигурно ще могат да си позволят да дофинансират транспорта, но за скромния бюджет, който има Община Малко Търново, това в невъзможно.

Казусът трябва да се разреши, за да бъдат хората спокойни и когато имат необходимост да могат да стигнат до Малко Търново и Бургас. Притеснително е и нещо друго. Това, което наблюдавам е, че в републиканския бюджет вместо да се увеличат средствата за община Малко Търново, става обратното. Ученическите ни превози са орязани със 17 000лв. Аз попитах на какъв принцип се случва това. Отговорът на Министерството на финансите беше : „На справедлив принцип, толкова пари останаха, така ги разпределихме за общините”. Но това не е справедливо. Аз питам – цените на горивата ли са намалени, пътищата ли оправихме или децата са повече? Вместо наистина държавата на дофинансира, тя нямалява субсидиите. Това не е коректно към жителите на Малко Търново и тези, които са останали в Странджа.