Едноличният търговец от село Ръжица Мийрем Осман, която бе призната за виновна от Айтоския районен съд за отправени обиди към кмета на селото Айтен Али, е оправдана по повдигнатите й обвинения от Окръжния съд в Бургас. По-късно решението за нейната невинност е потвърдено и от Върховния касационен съд.

„С Присъда № 161/23.06.2017 г. по ВНЧХД № 645/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд (потвърдено с окончателно Решение № 182/03.11.2017 г. по н.д. № 952/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.), бях изцяло оправдана по така повдигнатите обвинения. Всичко изложено до тук отново доведе до накърняване на доброто ми име, отново се почувствах унизена и оскърбена пред хората от с. Ръжица, накърнена бе моята лична чест и достойнство“, заявява в желанието си за право на отговор Мийрем Осман в писмо до редакцията на БургасИНФО, което е входирано официално. Предоставени бяха и копия от решенията на Окръжния съд в Бургас, както и на следващата инстанция, поради което публикуваме извадки от решението на Върховния касационен съд. Това е инстанцията, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението на Окръжния съд в Бургас е обжалвано от кметицата Айтен Али пред Върховния касационен съд, който го потвърждава.

„Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимата и с присъда № 161/23. 06. 2017 год., постановена по в. н. ч. х. д. № 645/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отменен, като М. О. е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.

Касационната жалба е неоснователна.

Оплакването, че окръжният съд не се е произнесъл по доказателствените искания на подсъдимата, не кореспондира с материалите по делото. С жалбата срещу първоинстанционната присъда М. О. е настояла за разпит на един свидетел и за изискване на информация, която да послужи за проверка на достоверността на показанията на свид. А. С.. С определение от 16. 06. 2017 год., постановено по реда на чл. 327 от НПК, въззивната инстанция е взела отношение по тези искания, като е изложила убедителни съображения за неоснователността им. Впоследствие в откритото съдебно заседание на 23. 06. 2017 год. защитникът не ги е подновил и ясно и недвусмислено е заявил, че няма да сочи нови доказателства. При това положение не е съществувала процесуална необходимост от ново произнасяне по исканията във въззивната жалба. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 349, ал. 3 от НПК касаторът не може да претендира отмяната на атакувания съдебен акт по съображения, че са нарушени не собствените му процесуални права, а тези на друга страна – единствените изключения от това принципно положение са прокурорът и защитникът, които съгласно чл. 349, ал. 2 и чл. 99, ал. 1 от НПК могат да подават жалба в полза на подсъдимия.

Несъстоятелни са и възраженията, че въззивната инстанция е лишила частната тъжителка от възможността да се противопостави на повторния разпит на свид. А. Х. и да ангажира нови доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

Видно от протокола от съдебно заседание на 23. 06. 2017 год. съдебният състав е уведомил страните, че е допуснал повторен разпит на свид. Х.. Веднага след тази констатация повереникът и защитникът са изразили становище, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и няма да представят нови доказателства. Очевидно е, че адв. Г. е могъл да се противопостави на разпита на свидетелката, но не се е възползвал от тази възможност нито преди даване ход на делото, нито впоследствие преди даване ход на въззивното съдебно следствие или след това – в рамките на съдебните прения. Наред с това, и това е много по-важно, предвид задължението му да осигури разкриване на обективната истина съдът е длъжен да събира доказателства не само по искане на страните, но и по свой почин и преценката му относно необходимостта от попълване на делото с такива не е поставена в зависимост от съгласието или противопоставянето на участниците в процеса – изключение в тази насока е единствено невъзможността за приобщаване на свидетелски показания от досъдебното производство, но съгласно чл. 281, ал. 4 от НПК дори и тя не е абсолютна.

Що се отнася до второто възражение на повереника, безспорно в протокола от съдебно заседание липсва негово изрично изявление преди приключване на въззивното съдебно следствие, че няма да сочи нови доказателства, но това не означава, че процесуалните права на тъжителката са били ограничени. Претендираното нарушение не е от категорията на абсолютните, визирани в чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК. То се отнася към хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и тъй като е относително по своята същност винаги следва да бъде осмисляно в светлината на реално, действително засягане на правата на съответната страна. Макар поначало доказателствените искания да са относими към съдебното следствие, защото това е стадият, в който се осъществява доказателствената дейност на съда и страните, приключването му не означава преклудиране на възможността за събиране на нови доказателства. Аргумент за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от НПК, която с оглед чл. 317 от НПК намира приложение и във въззивното производство. Внимателният прочит на пледоарията на повереника води до категоричен извод, че по време на съдебните прения той не е направил искания за събиране на нови доказателства, поради което не може да се позовава на нарушени процесуални права. В случай, че повереникът е считал, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от него искания и други изявления или че съдържа такива, каквито той не е правил, е могъл да се възползва от възможността по чл. 312 от НПК да поиска поправка на протокола, което не е сторено. Протоколът е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за изявленията на страните във връзка с попълване на делото с нови доказателства.

На последно място, във връзка с писменото възражение на защитника срещу касационната жалба, в което се поддържа, че аналитичната дейност на окръжния съд е осъществена при стриктно спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, следва да се отбележи, че касаторът не е изложил доводи за нарушение на тези правила, поради което и на основание чл. 347, ал. 1 от НПК настоящият съдебен състав не следва да извършва проверка на въззивната присъда в тази ѝ част.

Предвид изложеното и след като не констатира наличието на твърдените от частната тъжителка съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС счете, че присъдата на Бургаския окръжен съд следва да бъде оставена в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение реши: Оставя в сила присъда № 161/23. 06. 2017 год., постановена по в. н. о. х. д. № 645/2017 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Б.р. Публикуваме правото на отговор на многократно по-голяма площ, 8 месеца след първоначалната публикация, тъй като такова преди това не е било търсено. В момента двете страни отново са в съдебен спор по друго дело.