10 май се отбелязва като Световен ден на физическата активност от 2002 година с решение на 55-та Световна здравна асамблея. Мотото на този ден е „Движението – това е здраве”.

Целта е чрез спорт и физическа активност да се ограничи действието на рисковите за здравето фактори – тютюнопушене, нездравословно хранене, стрес и социална изолация.

Проучванията показват, че физическата активност и здравословното хранене са най-важните фактори за постигане на пълноценно здраве. Редовните физически упражнения допринасят не само за поддържане на нормално тегло, подобряване на физическото и психичното здраве, но и предпазват от редица заболявания. Хората, които са физически активни страдат по-рядко от коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, остеопороза. Физическите упражнения подпомагат имунната система и намаляват риска от рак на дебелото черво, подобряват настроението и самочувствието.

Физическа активност са всички видове физическа дейност – разходки, домакинска работа, градинарство, танци. Повишаване на физическата активност се постига чрез замяна на заседналия начин на живот с ежедневни физически упражнения.

Според експертни оценки над 60% от хората в света не са физически активни в такава степен, която би могла да бъде полезна за тяхното здраве. Физическата активност значително намалява с възрастта. Особено обезпокоително е, че физическата активност и физическата подготовка намаляват в училищата. Като правило, ниската физическа активност е по-разпространена сред девойките и жените. Тенденцията към общо намаляване нивото на физическа активност е още по-силно изразена в бедните градски райони.

По данни на Световна здравна органицазия (СЗО) нивото на физическа активност при 2/3 от населението над 15-годишна възраст в страните от Европейския съюз е под препоръчителното.

Данни от национално изследване за физическата активност в България показват, че 80% от хората на възраст 25-64 са с ниска физическа активност. Това поставя България на първо място сред страните в Европейския съюз. Не се занимават въобще със спортна дейност над половината от тях, а регулярно я практикуват едва 3%. Основна причина за ниското ниво на физическата активност е липсата на достатъчно възможности за спорт и физическа активност.

Изследвания показват, че над 30% от българските деца са физически активни по-малко от два дни в седмицата, едва 1/5 от тях отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност (60 минути дневно). Около 40% от децата ежедневно стоят повече от 5 часа (извън учебните занятия) пред компютър и телевизор.

Ниската физическа активност влияе върху глобалното бреме на болестите или пряко, или в резултат на влиянието ù върху други основни рискови фактори, в частност високо кръвно налягане, високо ниво на холестерол и затлъстяване. Тютюнопушенето и нездравословното хранене, наред с ниската физическа активност, също са важни по значение рискови фактори за хроничните болести.

Хората на възраст между 18 и 64 години е добре да се занимават с физическа активност с умерена интензивност не по-малко от 150 минути на седмица и 75 минути с интензивно натоварване. Всяко занимание с физическа активност е добре да продължава не по-малко от 10 минути. По този начин може да бъде намалено разпространението сред възрастните хора на заболявания като миокарден инфаркт и мозъчен инсулт, остеоартрит, остеопороза, хипертонична болест и др.

Независимо, че ниската физическа активност не може да бъде пряка причина за влошаване на психичното здраве, известно е, че физически активният начин на живот може да намали стреса, безпокойството и симптомите на депресия сред хората, които имат подобни проблеми.