Учителят Тодор Тодоров е най-възрастният преподавател в ОУ „Иван Вазов“ в Русокастро, община Камено, което през месец май навършва 150 години от създаването си. Днес г-н Тодоров е пенсионер, живее в Бургас със съпругата си – дългогодишната и уважавана акушерка Пенка Тодорова, но не е забравил маниерите на педагог. Разкзва увлекателно и е особено взискателен към външния си вид. Спомените от учителската му практика карат очите му да греят, защото тогава училището в Русокастро е било оживено, деца идвали и от близкото село Желязово. „Момчетата пристигаха с магарета, оставяха ги в дворовете и влизаха в училище. Никой от тях не пушеше. Нямаше цигари, нямаше и удобства, но бяха отличници“, каза Тодор Тодоров, който днес е на 81 години. Той е роден в Русокастро, учил е там, през 1962 година се е върнал в училището като преподавател, а от 1968 година е негов директор....цели 30 години – до 1998 година.

„Когато бях малък в Русокастро нямаше детска градина, а да не говорим за група за предучилищно възпитание и обучение. Имаше някаква форма на предварителна подготовка „слушател“. Като слушател бях длъжен да спазвам всички изисквания, както редовните ученици. Доколкото си спомням паралелките от I-ви до III-ти клас бяха единични, но в следващите години вече имаше и двойни. По това време в училището работеха две или три семейства учители от Казанлъшката школа. Една от тези учителки беше и нашата класна Веса Михалева.“, спомня си учителят.

Той с умиление разказва за часовника с махалото в училището. „До пенсионирането ми продължаваше да работи. Мястото му беше на стената на стълбището между първия и втория етаж. На покрива на училището над учителската стая имаше капандура, под която беше завързана камбана. Всяка сутрин чистачът бай Велико Манчев биеше камбаната два пъти, първият път за учениците да се подготвят, а вторият – да тръгват за училище. Така завърших основното си образование – III-ти клас. След това завърших мъжката гимназия „Г.С.Раковски“ в Бургас и Учителският институт „Христо Ботев“ също в Бургас. В началото на учебната 1962/1963 г. вече имаше свободно място в училището в с. Русокастро и аз бях назначен там. Дадоха ми часове по руски език и трудово обучение. Като учител по трудово обучение ми се падна задължението да създам и оборудвам два кабинета – работилници по дървообработване и металообработване по всички тогавашни изисквания“, разказва дългогодишният преподавател.

Така се стига до 1968 г., когато той става директор. „Подовете на учебните стаи и коридорите бяха облицовани с дебели дъски. Периодично тези подове се мажеха с подово масло, което излъчваше силно неприятна миризма. Когато валеше дъжд, учениците се събуваха и обуваха терлици. Таваните на коридорите и класните стаи на втория етаж на училището бяха замазани върху летви. Случваше се нерядко цели блокове мазилка да падат върху учениците. Нямаше игрище. Тоалетните се намираха до северния ъгъл на двора и през зимата се пълнеха с вода. Липсваше канализация на двете сгради. Тридесет години в училището е имало две циментови корита и чешми от двете страни на входа. В училището имаше два кабинета – един по физика и един по биология и химия, с много богата за времето база. Около 1970 г. учениците в училището бяха 480 с една група полудневна детска градина за предучилищна подготовка. Учителите бяхме 27 души и един дружинен ръководител. Всички паралелки бяха двойни и обучението се водеше на две смени. През 1966 г. чествахме 100-годишнината на училището. Ръководството на тогавашното ТКЗС ни подари комплект инструменти – фанфарна музика. Тя дълги години създаваше тържествена атмосфера на всички празници, които се честваха в селото.“, разказва още Тодор Тодоров.

Той ще бъде част от празника на училището при отбелязването на 150-тата му годишнина. „Ако бъда жив – ще отида и на 160-тата година“, каза с умивка преподавателят.