Дъждовната сутрин на 20-ти ноември 2017 година ще бъде запомнена от стотици хора в Бургас, Созопол и Атия със смъртта на едно усмихнато момче – 16-годишния Костадин Джардов, ученик от Професионалната гимназия по туризъм в Бургас. Докато отива към спирката, пресичайки пешеходната пътека на главния път Созопол-Бургас, идвайки от село Атия, където живее при баба си, момчето е убито от лека кола „Шевролет“. Шофьорът на колата е Кирил Георгиев, който живее в Бургас, има и фамилна къща в Черноморец. Трагедията за смъртта на Костадин е огромна, Черноморец буквално замръзна по време на погребението на детето. Правеше впечатление обаче, че нямаше директната агресия срещу шофьора от страна на местните жители. Съседите го описваха като благ човек, а не типичния „джигит“ на пътя. В съда има подадени личностни характеристики за шофьора Кирил, написани от кмета на Черноморец Добри Добрев, както и от негов съсед о.з. майор Кирил Кирков (ВИЖТЕ ГИ НА СНИМКИТЕ).

Бургаският окръжен съд осъди на 4 години ефективно, при първоначален общ режим в затвор, Кирил Георгиев. Днес той ексклузивно разговаря с екип на БургасИНФО за тежката съдба на втората страна в една огромна трагедия, в която има един погубен млад живот, почернено семейство, но и още един съсипан човек, както и друго страдащо семейство. Едно е сигурно – Кирил Георгиев изпитва огромно чувство за вина, той не се смята за жертва на обстоятелствата, а изстрадва смъртта на детето и болката на семейството му с цялата си тежест, сочат психолози.
Докато разговаряхме три пъти очите му се пълнеха със сълзи. Той не търси повод да се оневинява. Трепери, говори искрено и просто се лута за малко душевен покой, без да знае дали ще го открие.

Прочетете внимателно и помнете тази изповед преди да излезете на пътя – независимо дали сте зад волана или сте пешеходци. Всеки може да бъде на мястото на една от двете съсипани страни.

Кадър от катастрофата, приложен в папката по делото.

- Г-н Георгиев, какъв беше животът Ви преди фаталния 20-ти ноември 2017 година?

- Работил съм през целия си активен живот след училище и след казармата, по разпределение започнах работа в Нефтозавода и до пенсионирането съм си работил там. 22 години съм работил на смени, като съм търсил и втора и трета работа. Гледал съм домати, карал съм ткси, вършил съм всякаква земеделска работа, за да може да помагам на семейството си. Заплатите ни бяха ниски и затова винаги съм работил. Основното ми в живота е било работа. Не съм правил друго, освен да работя. Така до 2001-ва година, когато закриха производството, в което работех. След това започнаха да ни местят по различни работи – тежки и опасни. Тогава напуснах започнах да карам такси и се занимавах с други странични дейности в частния сектор, докато дойде време за пенсиониране. Работата в Нефтозавода ми позволяваше да се пенсионирам на 53 години, не съм имал голяма пенсия, защото се самоосигурявах няколко години.

- Какво Ви свързва с Черноморец? А Вие самият деца имате ли?
- В последно време - от май до есента, когато е активният сезон, отивах в Черноморец. Аз съм от оттам, всеки ден идваме в Бургас - водя жена ми на работа. После се връщам, отварям си магазинчето там. Имам две дъщери. По-малката работи с нас, голямата завърши в чужбина и живее там. Двете ми дъщери са съответно на 30 и 36 години, имам си две внучки, които са си тук, в Бургас. Те са на 10 и 2 годинки.

- Какво си спомняте от фаталния 20-ти ноември 2017 г.? Всичко ли Ви е в съзнанието?
- Станахме нормално, както всяка сутрин – по часовник. Приготвихме се да тръгваме към Бургас. Времето беше лошо, валеше дъжд. Тръгнахме, преди кръстовището край Атия - намалих. Няма начин да не намаля на това кръстовище. Не съм гледал километража, вдигнах крака от педала и намалих. Гледах напред, нищо не се виждаше. Имаше коли насреща. Имаме запис, който е неофициален. Дъщеря ми отиде още същия ден на същото място и отново имаше коли насреща, които караха на дълги светлини. Това не ме оневинява. Би трябвало да предприема нещо, за да намаля още повече. Явно не съм се ориентирал добре на кръстовището, защото в момента на удара аз вече бях подал газ. Имах усещането, че съм подминал кръстовището. Аз лично абсолютно нищо не видях, не видях момчето. Почувствах удара. Жена ми възкликна, виждайки детето, приведено - в профил. То вече беше върху колата. Тя го видя на стъклото вече. Аз не съм предприел спиране, защото нямаше как. Спирах след това. Чак после видях момчето - с тъмни дрехи и качулка. После спрях и самият аз не знаех какво е станало. Отворих вратата, излязох, нищо не се виждаше. После се приближих до момчето. Не даваше признаци на живот. Застанах до него, не знаех какво да правя. Веднага спряха две други коли. Единият човек застана по-далеч, за да спре движението, другият се надвеси над момчето. Той каза: То си е отишло! Тези думи ми се запечатаха и ще ги помня цял живот. Човекът отиде до колата, за да вземе нещо, с което да покрием детето. После започна звъненето по телефони – за линейка, полиция.

- След трагедията разбрахме, че сте прекарал нощта в полицейското управление заради тежка емоционална криза. Какво се случи?
- Аз ги преживявам нещата. Вечерта бях в коридора на полицейското управление, за да ме държат под око дежурните. Бях седнал на един стол, след това с една стая с присъстващ полицай. Там прекарах нощта. Бях в много тежко емоционално състояние.

- Как се промени ежедневието Ви след трагедията, при която беше загубен животът на едно младо момче – Костадин?
- Животът се обърна тотално. Не знам как да го опиша....Мислите....Състоянието....Не мога да говоря за сън....С медикаменти съм. Мислех си, че може да помогнат в началото. Консултации направих с психолог, с психиатър. Имам назначени лекарства, сигурно си вършат колкото могат работата. Но е адски трудно. Тежко е! Няма как да бъде друго.

- Семейството Ви как реагира, близките, съседите осъждат ли Ви? Излизате ли спокойно на улицата?
- Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Сега живеем в Бургас, ходим, макар и по-рядко в Черноморец. Не съм срещал укор у хората, срещам разбиране. Аз самият много се укорявам, не е необходимо друг да го прави. Аз, аз... се обвинявам!

- В съда в Бургас имаше много тежък момент, в който бащата на загиналото момче – Апостол, трябваше да се срещне с Вас. Той каза, че Ви вижда за първи път. Защо не го потърсихте?
- Този въпрос го коментирахме много преди това. Ходих на психолог и този въпрос беше основният – как и кога да го направим. Аз имах такова желание. По преценка за психологичното ми състояние на онзи етап отложихме, защото психоложката прецени, че ще имам тази възможност по време на делото. Преценката беше, че на онзи етап не е удачно. Аз вчера се опитах да кажа нещо. За себе си не бях сигурен дали няма да навредя повече на тези хора, отивайки при тях. Аз, освен, че се укорявам за детето, че съм причинил катастрофата, но и се притеснявам, че неговото семейство изпитва огромна болка. Притеснявах се дали, явявайки се пред тях, няма да им причиня още по-голяма болка. Няма правилно решение в тази трагедия. Аз се извиних вчера още преди влизането в съдебната зала. Не знаех дали ще имам тази възможност. Но още преди да започне заседанието, се приближих към бащата и се извиних. Моите думи бяха, че може и да не приеме извинението, но аз така го чувствам.

- Според присъдата на Бургаския окръжен съд отивате за 4 години в затвора? Как ще понесете чисто човешки тази присъда?
- Произнесената присъда не мога да я коментирам. Трябва ми време.

- А коментарите на хората? За някои от тях Вие сте убиец и хората искат най-тежко наказание...
- Аз съм наясно, че ще има коментари, че ще бъдат възможно най-лоши. Бях изненадан дори, че има такива и с по-мек тон от колеги – шофьори. Аз преживявявам самата трагедия, а не коментарите.

- Имал сте и предишни наказания за провинения по пътя. Какво се е случило?
- Те са за доста дълъг период от време. Единственото ми нарушение беше на Околовръстното в Бургас с 11 км/час съм надвишил скоростта. Другият случай беше в Чепеларе, че съм се движил с 50-60 км/час. Има и нарушение, което е отбелезяно, при което колата е моя, но там е дъщеря ми. Има и снимка. Аз не съм извършил 100 нарушения, помня ги. 40 години съм зад волана, има ли някой да няма нарушения? Не се оправдавам, но това не се ли случва?

-Какво бихте казали на бащата на загиналото момче Костадин – Апостол, ако можете да разговаряте?
- Не знам как би могъл да протече този разговор. Бих разговарял с него... Бих - по всяко време...Не мога да върна времето, не мога да върна нищо...Просто нямам тази възможност да го направя. Съжалявам! Искрен съм! И повярвайте, това не е заради протокола. Сърцето ми...аз съжалявам! Не заради протокола. За мен е важно, че го казвам, че го чувствам от сърце, а не да се отчита някъде!