Неприятната равносметка е проста - за част от най-обикновените храни днес плащаме приблизително два пъти повече, отколкото преди четири-пет години. Това показа потребителски експеримент на студентката по архитектура Стефка Семерджиева, която запазила касови бележки от 2021 и 2022 г. и решила да купи отново същите продукти. Заедно с екип на Нова телевизия тя се върнала в същия магазин и потърсила същите артикули. Резултатът се оказал стряскащ - в някои случаи стойността в левове отпреди години днес почти се повтаря като число, но вече в евро.

От 7 лева до 7 евро

Сред най-фрапиращите примери е пилешкото филе. Преди няколко години то струвало около 7 лева, а сега цената му е приблизително 7 евро.

Подобна е картината и при яйцата. През 2022 г. опаковка пресни яйца струвала 2,35 лева, докато сега цената й е 2,49 евро - повече от двойно поскъпване при директно сравнение на платената сума.

Още един показателен продукт е най-обикновената паста. Преди тя струвала около 90 стотинки, а днес цената й е приблизително 1 евро.

Една и съща кошница, съвсем различна сметка

Стефка повторила покупките си възможно най-близо до тези от старите касови бележки. В кошницата попаднали авокадо, айсберг, спанак, хляб, яйца, пилешко месо, боб и паста.

При едно от сравненията продуктите, които преди стрували общо 12,51 лева, днес излезли около 12 евро. Именно това превърна експеримента в хит в социалните мрежи - не става дума за статистически индекс, а за реална кошница с конкретни продукти.


Вижда се много по-сериозно поскъпване

Икономистът Стоян Панчев обясни пред Нова телевизия, че зад ръста няма една-единствена причина. По думите му влияние оказват проблемите във веригите за доставки, глобалните кризи и конкретни сътресения при отделни стоки.

„Едно към едно - един лев става едно евро“, коментира той при сравнението на част от цените. Панчев посочи, че при яйцата например влияние са оказали и проблемите със световните доставки през последните години.

Според него касовата бележка показва много по-силен удар при определени продукти, отколкото личи от общите данни за инфлацията. „От касовата бележка се вижда, че е на 100%“, каза икономистът за конкретната потребителска кошница.

Не всички цени растат еднакво

Експериментът не измерва общата инфлация в страната и не означава, че всички стоки са поскъпнали двойно. Той обаче показва как при част от най-често купуваните храни натрупаното увеличение за няколко години може да бъде много по-болезнено за домакинствата от средните статистически показатели.

Зад ръста стоят едновременно по-високи производствени и транспортни разходи, промени във веригите за доставки, енергийни кризи и други икономически сътресения. А за потребителя крайният резултат се вижда най-ясно не в процентите, а на касата - една и съща кошница вече оставя значително по-голяма дупка в семейния бюджет.