Тихомир Атанасов е представител на Бургас в листата на коалиция „Гражански блок“ за предстоящите европейски избори на 9 юни. Той е с висше икономическо образование. Има 14-годишен опит като съветник в Народното събрание на Република България, от които 8 са като съветник на председателя на Комисия по европейски въпроси и контрол на Европейските фондове.

- Г-н Атанасов, към края на предизборната кампания сме. Но като че ли не се получи политически и обществен дебат по същинските проблеми пред страната ни. Кои теми Вие поставяте като основни като кандидат за евродепутат?

- Източноевропейските страни, включително България, са изправени пред сериозни икономически предизвикателства, които допълнително се изострят от силите на глобализацията. По последни данни на Евростат България продължава да бъде една от най-бедните страни в ЕС, като БВП на глава от населението е около половината от средния за ЕС. В икономическата прогноза на Европейската комисия за 2024 г. се подчертава, че икономическият растеж в България продължава да изостава от този в другите държави от ЕС. Това икономическо неравенство води до по-бавен растеж и по-малко възможности за нашите граждани. Преодоляването на тези дисбаланси е от решаващо значение, за да се гарантира, че всички държави - членки на ЕС, могат да процъфтяват еднакво.
Наболял проблем в България продължава да е социалното неравенство. Докладите сочат, че България има едно от най-високите равнища на неравенство в доходите в ЕС, със значителни различия между градските и селските райони. Европейската мрежа за социална политика отбелязва продължаващите проблеми с достъпа до здравеопазване и образование, особено в отдалечените региони. Високите нива на бедност и безработица, особено в селските райони, карат много българи да се чувстват изключени от напредъка, който се наблюдава в други части на Европа. Осигуряването на достъп на всички граждани до основни услуги и възможности е от жизненоважно значение за социалното сближаване и дългосрочния просперитет.
Инфраструктурата на България не е в крак с нуждите на модерната икономика. Според неотдавнашни оценки инфраструктурата на България е сред най-слабо развитите в ЕС, като има критични пропуски в транспорта и цифровите мрежи. В рамките на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. са заделени значителни средства за подобряване на инфраструктурата, но изпълнението е бавно. Недостатъчната инфраструктура пречи на икономическото развитие и ограничава свързаността в рамките на страната и с по-широкия ЕС. Инвестирането в инфраструктура не е просто изграждане на пътища и мостове, а създаване на основа за икономически растеж и подобряване на качеството на живот за всички граждани.
Не на последно място поставям политическата нестабилност и корупцията. Те са значителни пречки пред развитието на България. Последният индекс на Transparency International за възприятие на корупцията поставя България на първо място по корумпираност в ЕС. Политическата нестабилност с честата смяна на правителството оказва влияние върху дългосрочното изпълнение на политиките и подкопава общественото доверие. Укрепването на управлението и насърчаването на прозрачността са основни стъпки към изграждането на по-стабилна и просперираща България.

- Какъв изход виждате?

- За да стимулираме икономическия растеж, трябва да насърчаваме инвестициите в технологии и иновации. Като насърчаваме благоприятна среда за стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП), можем да създадем работни места и да стимулираме местните икономики. Насърчаването на предприемачеството и иновациите ще помогне на България да премине към по-модерна и динамична икономика, способна да се конкурира на световната сцена. Инициативи като програмата „Цифрова Европа“, която има за цел да повиши цифровите умения и инфраструктурата, са жизненоважни за нашата цифрова икономика.
Прилагането на политики за намаляване на бедността и социалното изключване е от решаващо значение. Инвестирането в образованието и професионалното обучение ще даде на нашите граждани уменията, необходими за съвременната работна сила. Като гарантираме, че всеки има възможност да успее, можем да изградим по-приобщаващо общество, в което всички хора могат да допринасят за икономическия растеж и да се възползват от него. Подобряването на социалните услуги и осигуряването на равен достъп до здравеопазване и образование са от първостепенно значение за нашето бъдеще.
Разпределянето на средствата на ЕС за развитие на транспортната и цифровата инфраструктура е основен приоритет. Подобряването на свързаността между селските и градските райони ще насърчи балансираното регионално развитие и ще гарантира, че всички части на България могат да участват в икономическия растеж и да се възползват от него. Модерната инфраструктура е гръбнакът на една процъфтяваща икономика и е от съществено значение за подобряване на качеството на живот на нашите граждани. Фокусът на политиката на сближаване на ЕС върху инфраструктурата може да изиграе ключова роля тук.
Укрепването на антикорупционните мерки и осигуряването на прозрачно управление са от основно значение за изграждането на доверие и стабилност. Насърчаването на гражданската ангажираност и участието в процесите на вземане на решения ще даде възможност на гражданите и ще създаде по-отговорно правителство. Доброто управление е в основата на проспериращо и справедливо общество и е от съществено значение за устойчивото развитие. Трябва да работим за изкореняване на корупцията и за насърчаване на политическа среда, която подкрепя дългосрочните планове за развитие.

- Един от основните въпроси, който вълнува политическите сили през последните години и за който се говори постоянно, е съдебната реформа. Как тя може да бъде ефективна и обществено полезна?

- Настоящото състояние на съдебната реформа в България повдига няколко критични въпроса относно нейната ефективност и дали тя е насочена към основните проблеми в системата.
Основният проблем е законодателният подход. Твърде често промените се предлагат и приемат, за да се решат конкретни проблеми или да се отстранят определени лица от властта. Например, последните реформи изглеждат насочени към лица като Иван Гешев, бившия главен прокурор, и имат последици за фигури като президента Радев. Този подход е фундаментално погрешен, тъй като не успява да се справи със системните проблеми в съдебната система. Вместо да се фокусират върху отделни лица, реформите трябва да са насочени към създаването на балансирана система от проверки и баланси. Това е крайъгълен камък на съвременните демокрации, където разделението на властите гарантира, че нито един от клоновете на правителството не става прекалено силен.
Политическата класа често участва в структурни дебати, които могат да изглеждат безинтересни или откъснати от проблемите на обикновените хора. Тези дебати обаче са от огромно значение. Когато една администрация има неограничена власт и не се отчита пред никого, поставянето на правилния човек на ключови позиции се превръща просто в преразпределение на властта в държавата. Това не решава основните проблеми, а по-скоро ги затвърждава.
Акцентът трябва да бъде поставен върху укрепването на институциите, а не само върху пренареждането на лицата в рамките на една несъвършена система.
Една от критичните области, които се нуждаят от реформа, е властта и ролята на парламента. Засилването на парламентарния контрол чрез стабилни анкетни комисии може да осигури по-добър контрол и отчетност в съдебната система. Парламентарният контрол гарантира, че действията на съдебната власт са прозрачни и че всяка злоупотреба с власт се проверява ефективно. Този подход насърчава баланса на властта и спомага за предотвратяване на злоупотреби, които подкопават общественото доверие в съдебната система.
Съдебната реформа следва да се съсредоточи върху решаването на основните проблеми, като корупцията, неефективността и липсата на отчетност. Например прокуратурата в България исторически е била централизирана и йерархична институция, като главният прокурор е разполагал със значителна власт при слаба отчетност. Ефективната реформа следва да децентрализира функциите на прокуратурата, като гарантира, че отделните прокурори са независими и отговорни. Освен това следва да се въведат периодични проверки и механизми за търсене на отговорност от главния прокурор, за да се предотвратят злоупотреби с власт.
За да се възстанови общественото доверие, съдебната система трябва да работи при по-голяма прозрачност. Това включва осигуряване на публичност на заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и приемане на процедури за открито гласуване. Тези мерки гарантират, че съдебните решения се вземат открито и могат да бъдат проверявани от обществеността и медиите. Прозрачността е от ключово значение за изграждането на съдебна система, която да се възприема като справедлива, безпристрастна и независима.
В заключение, въпреки че последните съдебни реформи в България са стъпка към решаването на някои проблеми, те често не успяват да се справят с основните структурни проблеми. Ефективната реформа изисква цялостен подход, който да засили институционалния контрол и баланс, да засили парламентарния надзор, да децентрализира прокуратурата и да работи при по-голяма прозрачност. Като се съсредоточим върху тези области, можем да създадем съдебна система, която е наистина ефективна и обществено полезна, осигурявайки правосъдие за всички граждани.

- На кого дава алтернатива „Граждански блок“ и към кои избиратели са насочени Вашите послания?

- Докато разглеждаме политическия пейзаж, става ясно, че много избиратели са разочаровани от традиционните политически формации. Жалко е, че някои групи, претендиращи да са патриотични, понякога дословно прилагат пропагандни тези от Москва. Тези действия не служат на националния ни интерес и на стремежа ни за силна, независима България в рамките на обединена Европа.


Тихомир Атанасов с дъщеря си Анабел, която беше отличена на церемонията "Спортист на годината"

Разбира се, за всички е ясно, че България не е Швейцария и истински неутралитет не е възможен. Въпреки това ние трябва да защитаваме националния си интерес и е очевидно, че на тези избори участваме в европейски процес. Влизаме в Европа като българи, ангажирани с нашите ценности и нашето бъдеще.
Освен това България се променя и българите се променят. Израсна цяло ново поколение, което не е индоктринирано с идеята, че сме нещо по-малко, че сме незначителни. Това ново поколение, освободено от комплекса за малоценност от миналото, е нетърпеливо за промяна. Те искат нещата в тази страна, ако не да се променят драстично, то поне да се подобрят значително. Това поколение вярва в нашия потенциал и в нашето място в Европа.

- Какви ще бъдат Вашите основни приоритети като представител на България в Европейския парламент?

- Като ваш представител ще се застъпвам за целеви средства от ЕС в подкрепа на икономическото и социалното развитие на България. Трябва да се съсредоточим върху политики, които са насочени към специфичните нужди и предизвикателства, пред които са изправени българските граждани. Като приоритизираме развитието на страната ни, можем да гарантираме, че България ще получи необходимата подкрепа, за да настигне останалата част от Европа. Усилията ни ще бъдат насочени към използване на инициативите на ЕС като Европейската зелена сделка за насърчаване на устойчивия растеж.