Непрестанните убийства на котки в ж.к. „Славейков”, чийто извършител все още не е разкрит, събуди няколко важни дискусии. Тази на повърхността с различните гледни точки за отношението към бездомните четириноги и централната, че в действителност жестокостта над животни и хора има много общи характеристики и не трябва да се пренебрегва. Именно поради тази причина БургасИНФО потърси за коментар двама бургаски психолози - Любомир Левтеров и Даниела Пенева. Специално за нашите читатели те обрисуваха класическия профил на убиеца на беззащитни животни и разкриха защо според тях извършителите са повече от един.

„Обикновено профилът на убиващия животни е мъж на възраст 25-60 години, образован, осъзнаващ действията си, притежаващ законно оръжие. Не липсват случаи на жени, посягащи над животни, като обикновено те избират поставянето на отрова като средство за постигане на целта, затова в този случай най-вероятно става дума за мъж”, разяснява психологът Даниела Пенева.

Даниела Пенева е психолог, който се занимава с лечение на зависимости. Самата тя е любител на котки

По думите на колегата й Любомир Левтеров жестокостта над животни и тази над хора си приличат по това, че жертви са живи същества, които изпитват болка.

„Нараняването на животно е начин за човек да открие сила, власт, радост и удовлетворение от измъчването на жертвата, за която е сигурен, че не може да се защити. Но насилието е насилие независимо към кого е насочено. Актовете на изтезание над животни са индикатор за опасна пасихопатия”, заявява Левтеров.


Любомир Левтеров е психолог – психотерапевт, който се занимава с лечение на тревожни разстройства

И според двамата психолози убийствата на котки в бургаския ж.к. „Славейков” са дело на няколко отделни души, които дори не се познават помежду си.

„Начините, по които се извършва самото престъпление са много различни. Имаме случаи на застреляни котки, отровени с препарат против гризачи и антифриз, както и на ритуално убийство. На лапичките на една от жертвите бе завързана меденка с послание на немски. Другото, което ми прави впечатление, е че когато се пише по медиите, случаите се увеличават. Вероятно някой търси показност, някой иска да каже нещо. Или заявява проблема с голямата популация на уличните котки в градаи по този начин кара обществото да говори за този проблем, или чрез жертвоприношението на котки заявява: „Аз съществувам!”, каза Левтеров.

Според психологията никой не е застрахован, че няма да извърши убийство, защото това са инстинкти, които се отключват в даден момент при дадена ситуация. Според проучване oт 1997г. на Масачузетската общност за предотвратяване на жестокост над животни и Североизточния университет в Масачузетс, насилниците над животни са 5 пъти по-склонни да извършват престъпление срещу хора и 4 пъти по-склонни да извършват престъпление, свързано с имущество. Доказано е, че ако си бил свидетел на жестокост или си участвал в нея, емпатията намалява, съзнанието свиква с пресъздадената картина. Дете, което измъчва животно, много често копира насилие, преживяно или видяно в семейството. Понякога обаче това е неговият начин да „накаже” близките си или да бъде прието сред група връстници. Притеснителното в случая е, че убийците много често започват от убийството на животни в детството си. Именно заради всички тези причини на убийствата на беззащитни животни не може и не бива да се гледа като на решение на проблема с бездомните животни. Причината е – последствията, които описахме от подобен вид агресия. Макар много хора в социалните мрежи да пишат лекомислено: „като харесвате котки, приберете си ги вкъщи” и „те са твърде много”, това не е решение за никого. Мерките могат да са много и различни, най-вече хуманни, с търсене на нов дом, кастрации и глоби за хората, които изхърлят домашните си любимци, а не за тези, които ги хранят. Защото всичко започва от действията именно на хората, а не на животните. Оправдавайки убийство днес, позволяваме на сянката на насилниците да расте безпроблемно, докато в един момент не се превърне от котешки в човешки проблем.