Ако обичате да ходите на театър, със сигурност сте виждали Маруся Русева. Вечно усмихнатата и заредена с енергия Маруся от 8 години радва жителите на Бургаска област, като организира гостуванията на едни от най-популярните постановки. За срещите й с големите актьори, куриозите на сцената и бургаската публика, разказва създателката на „Арт ателие”. Културната организация тази година отбелязва 8 години от основаването си.


Маруся с червеното яке в средата

- Маруся, как започна приключението „Арт ателие”? Какво те запали по организацията на събития?

- Приключението „Арт ателие започна” почти на шега. Невена Господинова е човекът , който ми даде рамо. Tя вече се беше свързала с Театър „Българска армия” за представлението им „Ножица трепач”, което беше на първо място по посещаемост в София за последните пет години. Започнахме да говорим за тяхното гостуване и така се роди „Арт ателие”. Mоя приятелка измисли името на фирмата, регистрирах я и на 3-ти февруари 2011-та година, представихме първото представление в залата на Операта.

От едно момиче , което обикаля с приятелки из цяла България, за да гледа различни постановки, станах организатор. Бях нещо като нещатен организатор за всички спектакли на всички сцени, които се случваха в Бургас. Групата ми варираше от 50 до 150 човека в зависимост от спектакъла. Не съм имала финансова полза от това , правех го за удоволствие и защото явно успявах да предам и на други хора моята любов към театъра. Гледах Камен Донев още през 2008-ма година на „Аполония” в Созопол. Тогава тук малко хора бяха чували за неговия спектакъл. За първото му представление в Бургас продадох около 350 билета , нямах никаква идея, че няколко години по-късно ще се занимавам професионално с това. Никъде не съм го казвала, но колкото и нескромно да звучи - аз имам голям пръст в първите няколко представления на Камен Донев в Бургас. Без да търся дивиденти от това. Така се стекоха обстоятелствата, че той работи с другата фирма - организатор. Ние така и не се запознахме - аз просто му бях почитателка. В Бургас сме основно две културни организации. От време на време има приходящи. Аз разбих малко монопола и стереотипа на работа.

- Колко представления организираш на година и има ли такива, които да са чупили рекорди по посещаемост?

- В началото организирах по едно представление на месец , постепенно станаха по две, три или повече. Обикалях из цялата страна, за да гледам това, което искам да представя. Бях първият организатор, който го прави в последните години и някои от колегите започнаха също да пътуват. Смятам, че ако на мен не ми хареса дадено представление, трудно ще го „продам”.

Обикновено успявам да организирам между 20 и 30 представления за година. До момента съм организирала 212 представления, които са посетени от 110 000 зрители. Най- посещаваното събитие е „Забраненото шоу на Рачков” -2 пълни зали на НХК, на 9-ти и 10-ти май миналата година и след това три пъти пълен Летен театър – 6-ти юли, 6-ти и 7-ми септември. Това беше абсолютен прецедент за Бургас . Никой не го е правил досега!

- Сподели ни коя е най-играната постановка, която не омръзва на бургазлии?

- Най-играната постановка е „Железният светилник “ на Театър „Българска армия” - 11 пъти на бургаска сцена. След това е „Жена ми се казва Борис” на Театър „Мелпомена” - 9 пъти е гостувало и билетите свършват доста бързо.

- Много хора могат да ти завидят, че се срещаш с едни от най-известните актьори в България. Успявате ли да станете приятели? Коя среща няма да забравиш никога?

- За моя най-голяма радост с повечето актьори , които гостуват, имаме приятелски отношения. В началото винаги спазвам дистанция , чакам те да решат дали да ме допуснат по-близо до себе си и се радвам, когато го направят. Хубаво е да се уважава личното им пространство. Винаги се вълнувам, когато ги посрещам - това не се превърна в рутина през годините. Напротив , всеки път вълнението и удоволствието ми са абсолютно неподправени. Няма да забравя срещата си със Стойко Пеев - беше на третото представление, което организирах, и вместо да му се представя аз застанах пред него и възкликнах: „Я , хан Аспарух !” . Той много се смя, не знам как съм изглеждала. Определено при срещата ми с Васил Михайлов си глътнах граматиката, толкова много се вълнувах.

- Разкажи ни най-куриозните случки по време на представление. Случвало ли се е някой да си забрави репликите или да остане гол на сцената?

- Разбира се, куриозни случки има. На представлението ЮСега или никога “ в Созопол на Краси Ранков му се сцепи панталонът от горе до долу на сцената пред публиката. Естествено той го смени, но всички разбраха и много се смяха. На Пламена Гетова във „Вдигай завесата” й се счупи тока на обувката - пак на сцената. Хубавото е , че всички са абсолютни професионалисти и успяват да излязат от всяка ситуация.

- Бургазлии обичат ли театъра? Какви представления предпочитат?

- Бургазлии обичат театъра, но все по- малко са хората, които искат да гледат сериозна драматургия. Повечето предпочитат комедии, а не трябва да е така.

Бургас е особен град - това, което пълни зали в други градове в цяла България понякога тук „удря на камък”. Трудно се представят проекти с малко известни актьори. Голяма част от публиката иска да гледа познати лица, а това също не е много добре - не всички актьори имат шанс да се снимат в сериал или филм, но това не означава, че не са добри.

- Кое е следващото представление от афиша на „Арт Ателие”?

- Турнето на театър „Българска армия” с поставноката „Тайната вечеря на дякона Левски” по случай 146-та годишнина от обесването на Васил Левски. То започва в Свиленград на 11-ти февруари. В Бургас ще се играе на 12-ти февруари, в Царево на 13-ти, а в Созопол на 14-ти февруари. Моят съвет към публиката е да не го пропускат.

- За какво мечтае Маруся?

- Маруся мечтае за десет дни в Тоскана, но няма време. Това в личен план. Иначе мечтая ремонтът на залата на НХК да се получи хубав и някой ден, най- накрая, да се освежи залата на Военния клуб, където ще бъдем принудени да представяме спектаклите, докато НХК е в ремонт. ДНА е много хубава зала , но за съжаление от военното министерство нехаят за нейното състояние.

Мечтая в Бургас да има все повече пространства за култура , да се представят нестандартни проекти , за които да има публика. Мечтая хората да се събират на различни места из града, да излизат повече и да се забавляват.