Всички сме чували за Александър Георгиев-Коджакафалията – благодателят на Бургас, който завещава на града златни земи. Върху тях се намират две трети от централната градска част, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови", „Лазур” и „Зорница", като това е само малка част от завещанието. Дарението на Коджакафалията, обърнато в днешни пари, би се равнявало на стотици милиони лева, а жестът му трудно би бил повторен от който и да е заможен българин.

От смъртта на Коджакафалията изминаха почти 105 години, а вчера Общинският съвет на Бургас взе дълго чакано решение - името му да бъде увековечено за идните поколения, като се изградят два паметника. Единият всъщност е възстановяване на оригиналния обелиск с кръст, създаден по волята на самия Коджакафалията, но зверски разбит от комунистите, а другият светски, изобразяващ бащата на Бургас в цял ръст и разположен до училището, носещо неговото име (повече вижте ТУК).

Но знаят ли съвременните бургазлии къде са положени тленните останки. Мястото ще Ви изненада, защото не е в центъра на гробищата, няма пищен паметник или крипта. В сравнение с паметниците на соц величията и мутро-бароковите мраморни творения на убитите подземни босове, той дори не би бил забелязан. А би трябвало, защото този човек ни е оставил много и заслужава да бъде помнен и почитан не само от общинската администрация, която го посещава на Мъжка задушница, а от повече хора и в повече дни от годината. Местоположението на гроба е в Бургаските гробища - 57-ми квартал, 9-ти ред, 4-то място.

Изследователят Митко Иванов и автор на книгата "Мълчанието на Александър" полага цветя на гроба на Благодетеля

След смъртта си през 1913г. Александър Георгиев – Коджакафалията, е погребан от западната страна откъм бившата Билкова аптека на Централната автобусна спирка на бул. „Сан Стефано”. Поради разширението на булеварда, мястото на гроба и на паметника е погълнато, а комунистите действат без пощада и без да се интересуват кой какво е дарил. По волята на БКП се оказва, че за бащата на Бургас дори няма място за гроб в града.

„Нека припомним за тези, които не знаят, че още през 1950г. и гробът, и паметникът са поругани и за съжаление следват дълги митарства на тленните останки на този достоен човек. Включително от комунистическата власт е забранено неговото препогребване. В резултат на това между 6 и 10 години тленните останки са били в творба, в сандъче, най-вероятно в олтара на църквичката „Св. дух” в днешния парк „Изгрев” или старите гробища както ги знаят бургазлии”, заяви за БургасИНФО изследвателят и председател на Дружеството на Бургаските художници Митко Иванов. Той е част от Инициативния комитет за възстановането на оригиналния паметник и автор на многобройни изследвания и трудове за историята на Бургас, сред които и книгата „Мълчанието на Александър”.

Около 1962г. се е състояло препогребването на Коджакафалията, вече е било получено разрешение от комунистическата власт, най-вероятно след дълги и настоятелни молби на духовниците, които са съхранили тленните останки. Около 1970г. те са преместени поради закриването на старите гробища и превръщането им в парк. Църквата се е възползвала от възможността, както и мнозина бургазлии, които са преместили останките на близките си в днешните гробища.

„Коджакафалията почива в редови гроб в момента. Според мен това е достойно и красиво. А ако той ни гледа отгоре, смятам, че би одобрил това”, допълни Митко Иванов.

Гробът не е забравен, поддържан е и се вижда, че освен на официални дати има кой да слага свежи цветя. От гробното място на Коджакафалията расте красиво дръвче, което се издига пред плочата, на която със златни букви е изписано: „Александър Георгиев Коджакафалията – благодател на Бургас”. Наред с другите гробове, този на благодетеля не се отличава с нищо специално. Той е семпъл, изчистен и с християнски кръст. Точно такъв какъвто би харесал и на самия Александър. А на него човек усеща спокойствие, защото знае, че е оставил цвете на гроба на човек, който не е имал нужда да крещи на целия град, че е най-великият, най-могъщият и не е имал никаква нужда да се показва.

Но какъв в действителност е бил Коджакафалията?

„При внимателно четене на не много текстове, които са останали, стигаме до извода, че той е бил... да го кажем направо - голям скъперник. До такава степен, че е бил злъчно иронизиран от самия Антон Страшимиров. Същият Антон Страшимиров, който, когато Коджакафалията почива и дарява цялото си имущество на града, изведнъж обръща тона и казва: „Милият стар скъперник, той дари всичко на бедното работничество в Бургас”. Коджакафалията е носил стар калпак, ямурлук, който е бил наследство от баща му, и светиня за него. Той не се е оженил и не е имал семейство, напуска този свят на 83 години. Бил е дълбоко религиозен”, разказва Митко Иванов.

Как Коджакафалията е натрупал имането си?

Той най-общо казано е бил предприемач. Първото нещо, което прави със съдружника си Янчо Добрев, е дюкян. Към дюкяна имало и гостилница, кръчма, и няколко стаи в, които придошлите от други населени места селяни или моряци, които са останали за една нощ, могат да почиват. Разбира се в дюкяна имало всякакви стоки. За моряците въжета, на селяните продавал железария, която била необходима в стопанството им и др.

„Когато обаче Коджакафалията и съдружникът му правят втори, трети, четвърти, пети дюкян и търговията им се разраства, започват да се занимават с ред други дейности. Имали са и керемидарница в Камено, вече са имали няколко големи хана, които са посрещали десетки, а вероятно и стотици селяни. Коджакафалията е започнал да дава стоката си на вересия не случайно, защото е усетил, че селянините трудно се включват в стоково-паричните отношения, много по-лесно му било да работи на вересия, тогава доверието било на изключително ниво. А след жътва както се е казвало, тоест когато селяните пожънат реколтата си със средствата на Коджакафалията, му се отплащали. Много често това е ставало в натура, в зърно. Това пък принуждава Коджакафалията да наема складове, да се включва в търговията на зърно. Той е натрупал 1000 декара ниви, което е сериозно число, дори за най-големите земевладелци в Югоизточна България”, разказва Иванов.

Митко Иванов и инициативният комитет ще възстановят оригиналния паметник, създаден по волята на Коджакафалията. Комунистите са разбили кръста и обелиска, но парчетата от постамента се съхранвят в склад на Мехнотехникума.

Защо Коджакафалията избира обелиск?

Обелискът е класически монумент, традиционен за България от втората половина на XIXв. и първата половина на XXв. Като силует на паметник той е взаимстван по-скоро от Централна и Западна Европа и се използва в християнството.

„Точно оригинално място на паметника е на самия тротоар от западната страна на автобусната спирка до БСУ. Нашето предложение, на болшинството от Инициативния комитет, е той да бъде преместен от източната страна на училищната ограда, малко зад автобусната спирка. Причината за тази лека корекция, според мен е очевидна. Големият човекопоток е там, това е мястото, откъдето пешеходците минават, когато пресекат ул. „Александровска”, голямата пешеходна пътека и тръгнат към блока на ул. „Вардар” или към БСУ, или църквата „Св. Иван Рилски”, която отново е сързана със завещанието на Коджакафалията. Тоест това се превръща в едно възлово за Коджакафалията и за махалата място, което ние решихме, че може да бъде използвано за възстановяване на паметника. Разбира се спазваме волята на дарителя, защото оставаме в рамките на парцела, който Коджакафалията е дарил”, заяви Митко Иванов.

Рождената дата на Александър Георгиев-Коджакафалията не е известна. Знаем единственот дата на смъртта му 15 юли 1913г. На този ден, а и във всеки друг в годината, може да посетите гроба и да се помолите за душата му. Благодателят на Бургас би го оценил, защото за него най-важното нещо приживе е било след като напусне този свят, душата му да отиде в Рая.

Гробът е няколко реда зад тази чешма