Чували ли сте за Рота 4093, която е сформирана на 20 октомври 1951 година под командването на американските въоръжени сили в Европа? Георги Йовчев е един от първите наши бойци, служили в нея. Днес той навърши 93 години и неговата дъщеря Ганка Гроздева пази старателно спомените от военното минало на баща си в бургаския квартал Банево. Тя със сълзи, както от гордост, така и от преживяното през годините, разказа за неговия живот в чужбина, където е бил прокуден през далечната 1949 г. „Сега, след рождения си ден, той отново иска да се върне в България, но вече единственото, което пречи е възрастта му. Дойде си тук преди години и падна на колене на летището в София пред смаяните погледи на минувачите, за да целуне земята на родината си. Всеки наш разговор по телефона и днес започва с въпроса му: Как е майка България?“, емоционално каза Ганка Гроздева. По повод рождения му ден тя поиска да разкаже за живота му, защото смята, че истината за миналото му трябва да бъде чута и че може да бъде за пример за чест.

Георги Йовчев е роден в село Малък манастир край Елхово. Бил е един от младежите – дейни земеделци, които не са били долюбвани от тогавашната власт. Негов познат милиционер го предупреждава, че заедно с още няколко млади мъже, ще бъде ликвидиран. „Баща ми е бил тогава на 25, а аз съм била на 1 година. След като милиционерът му казва да се спасяват, те минават границата, като влизат в Турция, а оттам - в Италия, после във Франция.“, разказва тя. В своите писма до нея Георги Йовчев разказва, че българската военна работна рота при НАТО 4093 се основава през октомври 1951 в Германия, близо до Франкфурт на Майн-село Цайлсхаим. „Там просъществува една година, а след това се изместихме в Ешборн. Основаването дължим на д-р Г.М. Димитров. Той дойде в Германия през 1950 година. Бе посрещнат от 30 души. Бяхме радости, но тънехме в мизерия, което той за съжаление почувства. Поговори с нас, държа реч и ни даде надежда, че следващата година ще бъдем при американците и тяхната зона на работа. Така и стана, през септемри 1951 годин,а дойдоха американците и ни събраха. Имаше заповед всички българи да заминат за Франкфурт, като ни раздадоха билети за пътуване с влак. За водач на групата беше представен Господин Господинов. Настанени бяхме в специално построена българска военна казарма. Извикаха ни 23 души, един сержант ни даде молив с книжка. По заповед трябваше да изберем един от нас, който да е посредник между немците и българите – да предава заповедите. Беше гласувано за мен – Георги Йовчев. Нашата рота беше за пример пред американците. За разлика от нас поляците постоянно имаха проблеми с немската полиция заради поведението си“, пише той.

По-късно ротата се преместила в Ешборн и станала под немско подчинение. „По този повод всички офицери, фелфебели и сержанти се повишиха с един чин нагоре и така се изравниха с немците. Това беше добре посрещнато от всички, защото означаваше по-големи заплати. Аз вече не бях нужен“, са спомените на Йовчев. Тогава ротата е поета от капитан Борислав Байдев.

„Баща ми никога не се подведе по пари и слава, целият му живот е минал с мисъл за България. Нашият живот тук беше тежък, бяхме интернирани, живеехме като белязани. Цялото ми семейство живееше в непрекъснат страх, защото бяхме обявени за врагове на властта. Беше ни изключително трудно. По времето на комунистическия режим баща ми ни успокояваше, че политическата обстановка в България ще се промени. Той знаеше, че това ще се случи. И до днес политиката е неговата страст“, разказа Ганка Гроздева, показвайки снимките, в които Георги Йовчев е начело на ротата и вдига българското знаме. След уволняването си Йовчев се занимава с частен бизнес и остава в Германия, където е и сега.

Днес Ганка отбелязва рождените му дни в къщата си в бургаския квартал Банево, където живее със семейството си и се готви да замине при баща си в Германия – но само на гости, защото е възпитана на любов към България.

Българската национална доброволческа рота № 4093 е първото българско национално военно подразделение в състава на НАТО. Ротата е част от американските въоръжени сили в Западна Германия от 20 октомври 1951 г. до 30 юни 1964 г. В нея служат български политически емигранти, несъгласни с управлението на Българската комунистическа партия след 9 септември 1944 г.

На 7 април 1953 г. рота 4093 се пребазира от Цайлсхайм в Ешборн, недалеч от Франкфурт на Майн, по Заповед № 4 на Главната квартира на Северното командване.

Рота 4093 се предислоцира от Ешборн в Депото за амуниции на Рейн (Мизау, пощенски код 180), по Заповед № 11 на Главната квартира на Северното командване, от 20 юни 1953 г. Административно ротата е зачислена към Военна част 7906.

Рота 4093 е разформирована на 30 юни 1964 г.