Изграждането на 1000 станции за зареждане на коли на ток е предвидено в стратегия за развитие на българската енергетика за периода 2022-2053 г., която беше представена от министъра на енергетиката Росен Христов. От министерството вече работят по проект за изграждане на 300 зарядни станции с висока мощност, което ще даде възможност за бързо зареждане на автомобили. За да разбере проблемите на собствениците на електрически автомобили, министър Христов е направил обиколка на цялата страна с кола на ток.

Стратегията за развитие на българската енергетика предвижда инвестиция на 46 млрд. евро в нови енергийни мощности.

Предвидено е изграждането на четири нови ядрени блока - два в АЕЦ “Козлодуй” и два на площадката на Белене. Два от новите реактора ще бъдат заместващи на 5-и и 6-и блок в АЕЦ “Козлодуй”, които трябва да бъдат извадени от експлоатация до 2050 г.

Има идея и за изграждане на две водни електроцентрали на река Дунав съвместно с Румъния с обща мощност около 1600 мегавата, което означава, че България ще ползва 800 мегавата.

Използването на геотермална енергия за отопление също е заложено в стратегията. Ключово в стратегията е производството на зелен водород, който да замени потреблението на природен газ. Тъй като зеленият водород се произвежда чрез електроенергия ще нарасне консумацията є. Предвижда се и изграждането на система за съхранение на електроенергия по същата технология на ПАВЕЦ “Чаира”, но разположена под земята. Интерес към този проект вече е проявен от Израел.

В стратегията е заложено и изграждането на мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници.

Вятърни паркове и фотоволтаици с мощност 16 гигавата може да бъдат въведени в експлоатация до 2053 г. Възможностите на България за производство на ток от ВЕИ са ограничени, защото много от терените, подходящи за вятърни паркове са защитени зони, а статутът на земеделската земя не бива да бъде променян, за да бъдат строени фотоволтаици. За да бъде съхранявана енергията от ВЕИ ще бъдат необходими батерии за 600 магаватчаса.

Предвидена е реконструкцията и изграждането общо на 2000 км. далекопроводна мрежа, която ще бъде необходима за новите мощности за производство на електроенергия.

По отношение на въглищните централи анализът на министерството показва, че до 2030 г. ще бъде икономически изгодно да работят. След това постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, докато окончателно бъдат затворени до 2038 г.

Стратегията се базира на прогнозата, че потреблението на електроенергия от сегашните 35-40 тераватчаса годишно до 2053 г. почти ще се удвои. Потреблението на ток от домакинствата ще се намали, но повече електроенергия ще използва индустрията. Освен това ще нарасне използването на електрически коли, ток ще бъде необходим и за производството на зелен водород.

Изпълнението на представената стратегия ще даде възможност България да запази позицията си на лидер при износа на електроенергия в региона.