Фирмите няма да изпращат за одобрение в ДАНС правилници с мерки срещу изпирането на пари. Също така отпада и ангажиментът на адвокатите да подават информация в ДАНС за новите си клиенти. Това решиха единодушно депутатите с промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари на първо четене.

Досега законът предвиждаше до 12 май фирмите да изпратят за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите по разпознаване на съмнителни операции или сделки във връзка с прилагането на закона за мерките срещу изпирането на пари.

С новите текстове обаче се предвижда първо ДАНС да направи и оповести своята национална оценка на риска и след това в 6-месечен срок дружествата да изготвят своите правилници. Те няма да се изпращат в ДАНС за одобрение, но агенцията ще може да извършва проверки по документи за спазването на изискванията.

"Тези правилници трябваше да бъдат изпратени до 12 май на ДАНС за одобрение. Но за да има ефективност и тези правилници да изпълняват своята роля, е нужно преди това ДАНС да направи и да оповести своята национална оценка за риска", обясни шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова.

С поправките в закона се уточнява и кои фирми трябва да подават декларация за действителни собственици. Такава декларация ще подават фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица и техните действителни собственици-физически лица, не са вписани в българските регистри. Акционерните дружества, независимо дали са с акции на приносител или поименни, също трябва да подават декларации за действителните собственици.

Ако действителният собственик е вписан вече и се намира в регистрите БУЛСТАТ, търговския регистър, регистъра на лицата с нестопанска цел, фирмите няма да подават специална декларация.

С промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари отпада и ангажиментът на адвокатите да подават информация в ДАНС при съмнения за изпиране на пари от клиенти.

Именно заради това задължение през февруари адвокатите излязоха на протест, тъй като според тях така се потъпква адвокатската тайна.