В писмо, изпратено от КРИБ до премиера акад. Николай Денков се отправя молба за спешна среща във връзка с въвеждане на минимален допълнителен данък в България с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Освен от КРИБ писмото е от името на Американската търговска камара в България, Кофиндустрия България, Българо-белгийски бизнес клуб и Германо-българска индустриално-търговска камара.
Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен корпоративен данък от 15% в България.

Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС, посочват представителите на бизнеса в писмото до премиена.
Всички становища на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. Второто послание – бизнесът настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата.
Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход, а именно:

Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният й данъчен режим. Предложените рестриктивни разпоредби в законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи.
Въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло.
През последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация.
Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж.