„Разбираме мъката на близките на починалите и техния стремеж извършителят да получи максимално наказание. Следва да е ясно за цялото общество обаче, че съдът правораздава в рамките на закона и не може да се поддава на внушения и натиск, от която и да е от страните в наказателния процес. Безпристрастен и независим съд, който постановява съдебни актове само на база на събраните доказателства и закона, въз основа на вътрешното си убеждение е гаранция за върховенството на правото и за гарантиране на правата на гражданите. Защото без независимо правосъдие няма демокрация, няма държавност и права“- Тази позиция разпространи днес до медиите пресслужбата на Бургаския окръжен съд. Позицията е подписана от председателят Росица Темелкова и е провокирана след острата реакция на близките на загиналите в нелепа катастрофа по пътя Бургас-Созопол Тодор Тодоров – на 22 г. и Ванча Байлова - на 46 г. На 28 февруари т.г.

Двамата бяха пометени от автобус, докато оглеждали щетите от катастрофа между собствените им автомобили. Седмица по –късно Окръжният съд в Бургас пусна под домашен арест Камен Филихов, водачът на рейса, обвинен за инцидента. А основният мотив- практиката на Европейския съд по правата на човека трайно се приема, че тежестта на извършеното престъпление не е сред основанията, обосноваващи законност на задържането. Съдебното решение предизвика недоволството на близките на загиналите, които заплашиха с гражданско неподчинение и блокада на пътя Бургас – Созопол. И в прав текст обвиниха съдията, взел решението във финансови зависимости. В правото си на отговор председателката на Бургаския окръжен съд е категорична, че подобни квалификации и внушения, които не почиват на никакви конкретни факти, са недопустими. „Съдът не може и не следва да се поддава на обществен натиск, а следва да разглежда делата съобразно закона и събраните доказателства. Предстои делото да бъде гледано по същество, прокуратурата да докаже вината на обвиняемото лице и съдът да постанови справедлива присъда, съобразно закона, ако вината му бъде доказана. Мярката за неотклонение не е присъда по делото, тя цели да обезпечи участието на обвиняемия в наказателния процес“.

И още: В мотивите на взетата мярка за неотклонение, съдът отчете, че от доказателствата, може разумно да се предположи, че обвиняемият е възможно да е ангажиран в осъществяването на престъпното деяние, предмет на разследването, но „без съмнение по делото е необходимо изготвянето на авто-техническа експертиза за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, както и събиране на други относими към предмета на доказване по делото доказателства“. „Сочената в искането по чл. 64, ал. 1 от НПК хипотетична опасност от укриване, обоснована с извършваната от обвиняемия трудова дейност – шофьор в транспортна фирма със седалище в Република Турция, може да бъде ограничена чрез налагането на забрана за напускане пределите на Република България по отношение на Камен Ф.“, казва още в мотивите си съда. Следва да се има предвид и това, че става дума не за умишлено, а за непредпазливо деяние. Като е съобразил целите на мерките за неотклонение, съдията е намерил, че в случая адекватна мярка за неотклонение се явява домашният арест. Тази мярка ще гарантира в достатъчна степен участието на обвиняемия в наказателното производство, като съответно ще изиграе своето възпиращо и възпитателно въздействие. Същевременно домашният арест е от естество да предотврати опасността от извършване на престъпление, защото ще ограничи свободата на придвижване на обвиняемия извън жилището му“.