Асоциацията на дребния и среден бизнес в Бургас излезе с предложение, според което Община Бургас да може да поиска средства от Българската банка за развитие за спасението на малките фирми. Затова дребните търговци искат Общинският съвет да упълномощи кмета Димитър Николовда да поиска средства в полза на малките фирми и малкия бизнес. „Не само държавата, но и общините са в затруднение и в крайна сметка не може общините да компенсират всичко на техен гръб. Това ще бъде едно реално работещо решение, защото всяка община знае най-добре, предвид характера дали е морска или от вътрешността на страната, малките фирми от какво имат нужда. Ние не искаме пари, искаме тези средства да влязат в общината и при строг ред и ясни критерии да бъдат насочвани.“, каза председателят на асоциацията Николай Димитров.

Друга от предложение мерки е - след отмяна на извънредното положение фирмите да се освободят от плащане на тротоарно право, такса смет, като това да важи за обектите, които са затворени в момента със заповедта на министъра на здравеопазването. Търговците настояват да бъде приспаднат патентният данък за периода на извънредното положение.

Ето пълния текст на предложението:

1. Предлагаме Общинския съвет да приеме решение, с което да възложи на кмета на град Бургас да се опита да договори на национално ниво част от средствата, които ще бъдат получени от Европейския съюз и преразпределяни от Министерски съвет и/или Българската банка за развитие да бъдат насочени към Общините. На местно ниво всяка общинска администрация да изработи механизми за разпределяне на тези средства и малките и средни предприятия да могат да кандидатстват по предварително оповестени ясни критерии, за тези средства.

Смятаме, че това ще бъде много по-добро решение, защото децентрализацията на средствата ще позволи по-доброто им разпределение и достигането им до наистина малките предприятия и техните работници.

2. Да се освободят от заплащане на такса за ползване на тротоари, площади, улични платна и терени с друго предназначение и от заплащане цена на услугите за събиране, транспортиране и депониране на битови отпадъци от преместваеми обекти лица, в полза на които е издадено разрешение за поставяне на обекти по чл.56 от ЗУТ, както и собствениците на обекти по отм. чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ.

Мярката да важи за обекти, които са затворени на основание заповедта на министъра на здравеопазването или доброволно са затворили във връзка с извънредното положение и ограничаването на пандемията. Също така смятаме, че за разумно в подкрепа на дребния бизнес това облекчение да остане в сила между 3 и 6 месеца след края на пандемията.

3. Да бъде приспаднат патентния данък за периода на извънредното положение на всички лица, които вече са го заплатили спрямо изискванията на Закона за местните данъци и такси.

В случая става въпрос за временно преустановяване на дейност или за намаляване съществено на обичайния размер на приходите от тази дейност, поради което според нас не следва тези лица да подават декларации за прекратяване на дейност, още повече, че това означава да се предизвика струпване на хора в съответните общински администрации.

Правната философия на патентния данък е да се обложат с еднаква ставка нискооборотните дейности на физическите лица търговци – занаятчии и еднолични търговци, опериращи на територията на общината, независимо от размера на техния оборот, т.е. данъкът се дължи за осъществявана икономическа дейност. В случаите, когато поради наличието на непредвидени обстоятелства са наложени ограничения върху възможността за осъществяването на тази дейност, е необходимо да си извърши известна редукция на този данък.

Съгласно чл. 61к от ЗМДТ размерът на патентния данък се определя с решение на общинския съвет в границите съгласно Приложение № 4 към закона в зависимост от местоположението на обекта на територията на съответната община. Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

В най-честите случаи това са самонаети лица, еднолични търговци, занаятчии, които развиват малък, дори микро бизнес.

4. Платената услуга „Зелена зона“ да не бъде пускана през календарната 2020 г. Тази мярка да бъде въведена като мярка срещу очакваните загуби за туристическия бранш в Бургас. Също така това ще е и поощрителна мярка към бургазлии, които да предпочетат бургаския плаж през този сезон със семействата си. Ако се приеме тази мярка да бъдат компенсирани всички граждани, закупили годишни стикери за „Зелена зона“.

Ние подкрепяме всички адекватни и полезни мерки, които ще се в подкрепа на бизнеса и служителите, без значение коя политическа партия ще ги предложи. Вярваме, че нашата отговорност – като бизнес и политическа класа, е да удържим на кризата и с общи усилия да запазим всяко възможно работно място. Най-важно е подсигуряването на достойния живот на българските граждани в тези тежки дни, които предстоят.

Оставаме на разположение за допълнителна координация във връзка с изпълнението и изработването на тези и други мерки в посока на икономическата стабилност в региона.

С уважение,

Николай Димитров:
/Асоциация за защита на дребния и среден бизнес/

Майя Стоянова:
/Регионална занаятчийска камара - Бургас/

Димитър Шавов:
/Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация – Бургас/

Стоян Георгиев:
/Сладкарска верига „Роза“/

Кирил Панайотов
/Верига заведения, Северен плаж Бургас/

Дончо Златев
/Младежко Сдружение за Демократично Сътрудничество/
4 / 4