33-годишният Никола Лалов е дете на дипломат и от малък пътува по света. През 2004г. заминава за Париж, където следва право. След като завършва остава във Франция и дълго време работи в столицата преди съдбата да му предостави възможността отново да замине, този път за Малта. Макар вече 15 години да не живее в родината, Никола пази силна връзка с корените си. Нещо повече – той и съпругата му Виолета предават магията на българския фолклор и традиции на десетки деца и възрастни. А клубът им по народни танци „Балканско сърце” печели все повече приятели и последователи. По неофициални данни, нашенците, които пребивават в Малта, са около 4 000 души. Сред тях има както работници в хотелиерството и строителството, така и висококвалифицирани кадри, като Никола. Похвално е, че в островната страна има неделно училище, както и две организации – Българо-малтийска културна асоциация и Българо-малтийски кръг.

„Неделното училище е създадено от Българо-малтийската културна асоциация, която го развива от няколко години, защото има много млади български семейства. Идеята е поне в събота и неделя на децата да бъде преподавано и да учат български език. Аз и съпругата ми започнахме работа с училището, защото, идвайки в Малта, разпитах дали има клуб по народни танци. Оказа се, че няма, затова пуснах обява. Така от училището проявиха интерес и ми обясниха, че от много години се опитват да направят това. Предложиха да ни осигурят зала и да видим как ще се развият нещата. Съпругата ми води танците, аз съм ръководител на клуб „Балканско сърце”. Тя от много години се занимава с това. Играла е спортни танци в България, а сега ще е студент втори курс в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив”, споделя Никола. Началото с народните танци не е лесно, но още след първата учебна година, започват да привличат все повече деца и възрастни.

В момента училището посещават между 80 и 90 деца.

„В началото в него се изучаваше само български език и се организираха различни събития за запознаване с традициите и културата – обичаи по Великден, лазаруване и др. Когато започнахме ние, казахме, че народните танци ще са извънкласна дейсност. През 2017г. в продължение на шест месеца имахме две момичета и едно момче и в някои дни стояхме на репетиции и се надявахме, че някой ще се появи. Но от втория сезон, в момента, в който в края на учебната година направихме спектакъл, някак си всички се запалиха. С наши пари бяхме взели ризки, коланчета, малки неща, с които да покажем красотата на българския фолклор и носиите. И вторият сезон вече имахме може би в едната група 6-7 деца, а в другата още 6-7 деца. Последният сезон имаме по около 13 деца в група”, заявява Никола.

Младото семейство и техният клуб „Балканско сърце” пали искрата и на още извънкласни инициативи. От миналата година в неделното училище вече има утителка, която преподава българско народно пеене. Провеждат се и часове по арт, в които децата бродират, рисуват български мотиви и шевици, както и носии. По покана на Никола и Виолета, и със съдействието на училището, тази година и режисьорът Искрен Красимиров, преобразен в ролята на Христо Ботев, е провел урок по родолюбие в Малта за децата на неделното училище.

„Тази година направихме много красива детска книжка с български народни приказки. Корицата е дело на момиче, което се занимава с IT и е илюстрирана с шевици и български мотиви. Учителката, която се занимава с арт, нарисува илюстрации от „Дядо дърпа ряпа”, „Момче и вятър” и др. След това извезахме книгата и от септември ще можем да я пуснем в училище. Моят съвет към всички е да опитат да направят нещо със собствен труд, защото след това от него винаги се раждат още идеи”, казва младият българин.

Отскоро Никола е и горд баща. Неговият по-голям проект е да създаде детска ясла в Малта, която да промени модела в комуникацията и възпитанието на децата.

„Най-накрая събрах капитала и сега работя за това или да вземем помещение под наем или да купим такова. Идеята за ясла ми хрумна, защото не съм много доволен от това, че има изключително модерни методи на образование, които не се експлоатират, и съответно не се възползваме от потенциалана на децата. Не само от научна гледна точка като преподаване на специфични материи, но и от емоционална , като психологично образование. Тоа е нещо, което идва и от съпругата ми, която е психолог. Според нас може да се направи много с децата, да се предотвратят бъдещи проблеми и като цяло да се създаде едно хармонично общество, ако отрано се започне работа с тях. Искаме да направим това и да видим дали работи като концепция и дали хората го приемат. Моето намерение е да започнем с ясла, след това с детска градина и някой ден дори да открием училище”, заявява Никола.

На въпрос дали би се върнал в България той отговаря, че хипотетично да, но за жалост неговата квалификация е твърде специфична - междунаордно застрахователно право, с база френско право. Дори във Франция, фирмите, работещи в неговата сфера са ситуирани в Париж, Бордо и Лион. А в Европа подобни организации са твърде малко, като не е ясно дали в България въобще има такива. А стандартът на живот в София, която му е най-позната, никак не му харесва.

Никола дава и важен съвет на българите, планиращи да заминат за Малта.

„Нека да предвидят хубаво нещата, защото стандартът на живот много се е променил. Много от нещата, които могат да чуят от приятели, които са дошли и живели в Малта преди време, вече не са верни. В последните 5 години Малта няма нищо общо с това, което е сега. Аз дойдох през 2016г. За тези три години и половина, Малта започна да се пренаселва. Има цели региони, в които цените стават безобразно, абсурдно ввисоки за една страна като Малта. Много хора идват тук с надежда, че ще имат висока заплата и висок стандарт на живот в една хубава, спокойна дестинация, но това е все по-малко вярно. Има много българи, които напускат Малта, особено тези с level entrance - позиции, които не изискват висока квалификация в сферите на ресторантьорство и хотелиерство. Тези хора идват обикновено с виоки надежди – чуват каква е заплатата 1100-1200 евро, гледат обяви за наем, но много от тях също така не са истински. Това е един от проблемите на Малта е, че наемодателите не подновяват редовно обявите и съответно един апартамент, който преди 4-5 месеца е бил 700 евро, сега вече се предлаха 750 – 800 евро”, казва Никола.

Младият българин обича, когато се връща в родината, да покорява планини заедно с най-близките си и споделя, че миговете, прекарани в родния Балкан със семейството, е едно от най-ценните неща за него.