Уникалната съдба на Бургас го прави несравним с Несебър, Созопол, Поморие или Варна и затова магнетичен за изследователите, сред които и известният Митко Иванов. Около морският град витаят много легенди, една от които, че е възникнал като малко рибарско селище. Това обаче не е така.

БургасИНФО потърси Митко Иванова, за да запознае читателите ни с появата на съвременния Бургас.

„На територията на съвременния Бургас, в т.ч. и в стария център, в продължение на хилядолетия са се развивали и са изчезвали няколко селища. Дали Бургас е съществувал преди османското нашествие? Отговорът вероятно е положителен. Засега могат да се приведат само косвени аргументи. Древното неосманско име Пиргос (в превод от гръцки `кула`, `малка крепост`) е заварено от нашественика. Според Цвета Райчевска всички османски документи отразяват именно формата „Пиргос“, понякога деформирана”, разказва Митко Иванов.

Според изследователя през 1566 г. в два документа се съобщава за пристанище Бургас (назован съответно „Bergos“ и „Burgaz“). Популяризирането на тези извори дължим на Любомир Василев, и с това се попълва възлово „бяло поле“.

„Научаваме за „сбиването между еничари и местни колари-кираджии“, т.е. Бургас през 1566 г. е вече оживено и населено място, а кираджийството (превозвачеството) е първият документиран поминък, несъмнено свързан с търговията през пристанището. Впрочем, чест прави на древните бургазлии „сбиването“ с еничари, защото през 1566 г. то е било равносилно на самоубийство! Така можем да датираме появата (съживяването) на Бургас – след 1542 г. когато е назован „мезра“, но преди 1566 г., когато очевидно е оживено пристанище”, допълва Митко Иванов.

Бургас през XVII век е далеч по-осветен от изворите. Търговията продължава възходящо, развива се зърноизносът по държавните доставки през пристанището. Посещават го пътешественици. Отглеждано е грозде. Според свидетел обаче питейната вода е много лоша.

„Твърде скоро Бургас изпреварва съседните градове и се налага като икономически и стратегически лидер в залива. Това се случва експлозивно в средата на XVIII в. Въпреки това чак до XIX век се е смятало за неподходящо мястото на града поради крайно неблагоприятните природо-климатични условия – открито за ветровете пристанище, разпространение на маларична треска от близките блата, липса на питейна вода (селището не разполага със сладки кладенци, през него не е протичала река, езерата са полусолени). Също така липсват природни дадености за укрепване и отбрана. Смазваща е конкуренцията от близките градове - хилядолетни икономически и културни центрове. Дори през 1862 г. руски дипломат все още считал, че това „недоразумение“ с мястото на Бургас може да се поправи и градът да бъде изместен при по-защитен залив”, допълва Иванов.

Преместване, разбира се, не се е случило. Безапелационно побеждава икономическата и стратегическата логика за изграждане на голямо пристанище точно на това място, въпреки неблагоприятните други условия. Най-близкото пристанище за Тракийската низина е Бургас, най-плодородната земя започва от самия град, една от най-важните стратегически точки за отбрана или нападение на Истанбул е отново тук - в дъното на Залива. Това са все предимства, с които Несебър, Созопол и Поморие не могат да се похвалят. Следователно генезисът на съвременния Бургас е резултат от сблъсъка на крайно неблагоприятни природо-климатични условия, от една страна и волята на старите бургазлии, от друга.

Стратегическото положение на Бургас

В продължение на 300 години Черно море е затворено от османците море и през този период светът научава твърде малко за залива. На границата между XVII и ХVIII в. на черноморската карта се настанява един нежелан за османците съсед – Руската империя. За няколко десетилетия тя се утвърждава като водещата сила в тази част на Европа, а след войната от 1768-1774 г. Русия се установява окончателно на черноморския бряг.

„Моментално западноевропейските съветници на Османската империя обръщат внимание върху изключителното стратегическо положение на Бургас. Ако подредим сведенията за издигането на Бургас успоредно с хронологията на руската инвазия на Черно море, ще открием, че те се случват в абсолютен синхрон! Лафит-Клаве е главен инспектор на укрепленията във Франция. През 1783 г. става експерт в турската армия и на следващата година дава първата професионална оценка на стратегическото положение на Бургас: “Това е най-благоприятното място за дебаркирането на армия, която би искала да нападне Константинопол”… Следват нови стратегически оценки. А руски разузнавачи кръстосват през 1819-1827 г. бъдещото бойно поле (и бургаския район) заради предстоящата война. Според едно военно сведение, от всички градове по Черно море Русия отдава на Бургас най-голямо значение. А веднага след войната от 1828-1829 г. Дибич Забалкански логично устройва Главната си квартира в Бургас. Следователно едновременно с икономическото си разрастване Бургас измества околните градове като най-важния стратегически пункт на Черно море под Стара планина за атака (или отбрана) на Цариград”, обяснява Митко Иванов.

Защо обаче издигането на Бургас не се случва много по-рано, например през периода преди османското нашествие? Отговорът Митко Иванов посочва в революционната промяна на военните технологии. Крепостните съоръжения отстъпват пред развитието на артилерията. Това прави решаващо стратегическото положение на града, а не условията за каменни укрепления каквито Бургас предлага в по-малка степен.

Каква историческа ирония – името на града означава ‘кула’ или ‘крепост’!