Петрова нива е символ на борбата, на непримиримостта на македонските и тракийските българи с робски окови. Оковите са строшени още в мига, когато се взема решението за борбата. Както се пее в химна на Странджа – няма вече плахи роби, има горди юнаци. Това заяви кметът на Малко Търново Илиян Янчев в емоционална реч при откриването на събора по повод 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива в сърцето на Странджа.

„Бунтовното лято на 1903-та година остави дълбока, кървава диря в този край. Това лято показа на България, че единството е сила, че не бива да делим земята и народа си, че не бива да се страхуваме да следваме идеала за свобода и родолюбие. Българинът обича земята, на която се е родил, макар дните, прекарани на тази земя да са били дни на робска печал. Но тази земя е свещена. Тя погълна кръвта и костите на много наши герои, но никога не се отвърна от своите чеда. Изминаха 115 години, откакто Михаил Герджиков решително изрече, че от тази нощ ние не сме раи. Хиляди четници го последваха и тръгнаха. 26 хил. въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Те знаеха че са обречени, но вярваха.

Хиляди тръгнаха по пътя на въстанието не се поколебаха да оставят дом и семейство. Хиляди имаха един идеал – да заменят горчивата мъка на народа си със сладка свобода. Завещаха костите, кръвта, идеалите си. Успяхме ли ние като народ да сбъднем молитвите им, прославихме ли земята си, продължихме ли делото им?!“, каза кметът.

Той подчерта, че днес Странджа е един оцеляващ и обезлюдяващ се край, в който в миналото е кипял живот, а днес напомня за изтляла искра от отдавнашен бурен огън. „Днес този край е граница – не само на България, но и на ЕС, не само на държавата , но и на човешките възможности. Странджа – най-българският край, както веднъж го нарече писателят Петко Росен, заслужава повече внимание, заслужава повече българи да живеят тук достойно. Странджа има нужда от поминък, от внимание, грижа и отношение. И това е дълг на всички нас, дълг и на държавата. Тази земя не се отвърна от децата си, но днес сякаш те се отвръщат от нея. Сред опустелите села и техните онемели камбани, ако днес Кондолов тръгне да събира чета, едва ли делото му ще се увенчае с успех. Хората тук имат нужда от достойно съществуване, защото този край даде много на България. Тази свобода ние не сме я получили даром. Тя е наша благодарение на нашите герои. Ние имаме дълг към тях. Днес е ценно повече от всякога да си спомним част от пламенната реч на Лазар Маджаров, която произнася пред младите четници. Ние всякога сме побеждавали, защото в нашите гърди е имало сила, която е побеждавала бурите и снежните преспи на зимата, поройните дъждове и тъмните нощи на пролетта, пътят, по който сме вървели и вървим, всякога е бил покрит с тръни, а ние можем да умрем, обаче идеалът, на който сме посветили нашата младост, сила и здраве, ще живее. Други – по-млади и по-достойни ще ни наследят.“, каза кметът Илиян Янчев.

Той посочи, че Илинденско-Преображенското въстание е дори по-кръвопролитно от Априлското, но за него в учебниците по история има едва няколко изречения. „Най-големият ни грях към тези наши герои е забравата. Затова – нека помним, нека говорим на децата си за корените си, за саможертвата - с благодарност, че днес живеем в свободна земя – нашата, българска земя.

От това значимо място всички ние сме длъжни да се отзовем на повика на миналото, за да имаме бъдеще. Вечна слава на героите – преображенци.“, каза още кметът на Малко Търново.