Социалнослаби семейства, пък и средно заможни, облякоха децата си с дрехи втора употреба и така ги пратиха на училище. Само за първия учебен ден ги спретнаха с нещо по-новичко, а после го прибраха в гардероба.

Пазаруват всякакви при нас. Бедни, богати, каза Силвия Костова, продавачка в магазин в „Славейков”. Всяка есен правим голям оборот и сега не беше различно. Ако случиш на добри стоки и добро зареждане, първият учебен срок ти идва в пъти по-евтино.

Емилия Ангелова, майка на второкласник и петокласни пък призна, че отдавна използва този начин да облече децата си.

Първо стоките са по-качествени, но трябва да обикаляш и да търсиш. Второ децата растат и ги износват много бързо, трето у нас има странна ценова политика към детските стоки.

Само обувките са по-скъпи от моите собствени, анцузите също. За фланелките и ватираните блузи изобщо да не говорим. Отидох в марков магазин и се оказа, че детски анцуг е 200 лева. А аз имам две деца. Откъде пари?

Малките палуват в училище, често се връщат със скъсан джоб, или разпрано яке. По-лесно ми е да купя нов стар анцуг втора употреба, отколкото да обрека семейството на фалит.

Г-жа Ангелова се оплака и от маратонките на пазара. Дори в бутици се срещат китайски. А ако купуваш от обикновени магазини, до месец пръстите на детето излизат навън, или подметката се отлепва. Така става и с уж здравите боти, или леките гуменки за физическо. Всичко е внос от Китай. Другото пък е на цени, които не се пипат. Засега почти няма обувки втора употреба, но майката е готова да ги купи, защото поне са здрави.

Тя пробвала и няколко български марки, но не пожела да ги коментира, само обясни, че й идват прекалено скъпи и децата ги износват бързо.