Славни и чудати легенди се носят за Русокастренската крепост и района, които пазят и вековните истории за едни от най-значими битки и събития на България, разказва lamallena.com. За съжаление обектът все още не се радва на интерес от родни и чужди туристи заради липса на средства за археология през годините и лоша инфраструктура до него. Позапрашената му слава е на път да се възвърне, тъй като през следващите месеци Община Камено ще финансира историческия обект за проучване. Ето и някои от записките на покойната вече Цоня Дражева, която заедно с настоящия директор на РИМ Милен Николов са ръководители разкопките през 2006-2012 година.

За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в. Най-силно е историческото присъствие на Русокастро в грандиозна битка на 18 юли 1332 г., завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.

Много по-рано обаче в подножието на „Големия камък” траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одриското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия. Неговото съществуване се потвърждава от откритите в края на ХІХ и началото на ХХ век многобройни находки: плоча на тракийски конник, монета от електрон (статер), сечена в гр. Кизик , датирана в нач. на V в пр. Христа, сребърни драхми и тетрадрахми на Аполония Понтийска, Одесос, Маронея от ІІІ-ІІ в. пр. Христа., малко съкровище на бронзови монети на Месамбрия от ІІ в. преди Христа. А над селището се извисявали скалните „топоси” на впечатляващо тракийско светилище, посветено на Бога Слънце и Богинята Майка и тракийския герой-конник „Херос”. Уникалната скала има много причудливи кухини с естествен характер, някои от които са дообработени от траките за извършване на свещените ритуали. При археологическите проучвания през 2006 г. бяха разкрити четири полукръгли ниши, оформени като олтари за извършване на дароприношения.

Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като „Русината дупка”. В дъното й малко „аязмо” събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против „уроки”. Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.

Затова и днес местното население припознава историческото място като „Русин камък” и „Русина дупка”. Академичните обяснения на езиковедите за произхода на името от латинско–средногръцки корен: „Росо”- червен, пурпурен и „-кастрон”- крепост, не са повлияли за запазването на най-разпространеното в народните предания обяснение и до наши дни. Това е връзката със съдбата на мома Руса /Русин камък/ от легендарната история, предавана от поколенията, за любовта на змей горянин, живял в пещера горе в крепостта.

Когато християнството заменило старите култове, на „Големия камък” била построена раннохристиянска църква от V в., чиито основи бяха разкрити при археологическите разкопки. А през ХІ – ХІVв. около църквата възникнал манастир, който носи името на християнския светец-конник - Св. Георги. Възможно е изборът на този патрон да е повлиян от старите свещени символи на тракийското светилище.

Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". В нея се разказва как Змеят се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги , който в страшна битка пробол змея и спасил момата.

Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най- големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очни заболявания при малките деца и против урочастване на родилките – „лихуси”. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие. В легендата от с. Русокастро за отвличането на мома Руса от Змея се откриват древните индоевропейски корени на митологичното българско наследство. Змеят като космически медиатор между небето и земята , от една страна, отразява страха на човека от природни бедствия и стихии. От друга страна, той е пазител и водач в обредното преминаване между живота и смъртта и отвличането на момата в пещерата на змея може да символизира преминаването в отвъдния свят като метафора на възможна смърт или ритуален момент от погребението - сватба. Включването на змеебореца – светеца-конник - е израз на другия космически персонаж , носител на небесното начало, противопоставяно на хтоничното, земното, чийто митологичен образ е змеят.

През 1927 г. селяните изградили с дарения параклис върху старата средновековната църква и отново му дали името на Свети Георги Победоносец, защото в народното въображение легендата за мома Руса се свързвала с олицетворяващия борбата със Змея – горянин, убит от светеца, и освободил момата.