Нов феномен у нас. Те пристигат от Непал, Виетнам, Индия, Пакистан. Работят в частни домове, фабрики, хотели, ресторанти. Доскоро България беше донор на жертви на трафик с цел трудова експлоатация, но отскоро страната ни е вече и дестинация.

Това е историята на жена, дошла да работи у нас като домашна помощница, за да издържа семейството в родината си. Работодателите ѝ обаче, я превърнали в съвременна робиня.

„В момента, в който отидох и я прегърнах, тя някак се успокои. Разплака се, дръпнах я настрани, вкарах я в колата”, разказа пред Нова Антоанета Димитрова, гл. експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора.

„Буквално за 24 часа тя беше изведена и настанена в приют, който е специализиран за жертви на трафик”, разказа Моника Николова, директор на фондация „А21 Bulgaria”.

„Тези хора са подложени на съвременно робство, така че наказанията трябва да бъдат сериозни”, заяви Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Ще я наречем Кати. Ще кажем, че идва от далечна азиатска държава, има три деца и болна майка. Не показваме лицето ѝ и променяме гласа ѝ заради това, което разказваме.

„Работех в държава от Близкия Изток. Смених за по-добро заплащане. В моята страна всичко поскъпваше и парите, които изпращах вкъщи, вече не бяха достатъчни. Децата ми растат, учат и имат нужди, които не можех повече да покривам”, разказва жената. Заплатата в родината ѝ била 400 долара.

„Една позната, моя сънародничка, ми препоръча работодателя си в България. Тя трябваше да се прибере в родината ни и ми предложи да заема нейното място. Условията бяха добри. Пак щях да бъда домашна помощница в едно семейство. Бързо придвижихме документите и така пристигнах. Още в началото, семейството поиска личните ми документи. Обясниха ми, че тук правилата са такива - че нямам право да ги държа у мен и трябва да им ги дам. Трябваше да чистя къщата им – само това. После обаче започнаха да добавят още и още задачи към задължения ми, а накрая ми казаха, че трябва да се грижа и за децата им. Сутрин ги будех за училище, а щом се приберат, ги преобличах, приготвях им храна, играех си с тях. И така изведнъж се оказа, че всички дейности в къщата са мое задължение. От покрива до мазето, гаража и дори около къщата – чистех всичко това, трябваше и да готвя, като започнем от закуската и приключим с вечерята. А ако междувременно не обръщах достатъчно внимание и на децата, ставаше проблем. Работният ми ден беше около 16 часа”, разказва жената.

Нямала и почивен ден.

„Първо ми казаха да си избера между събота и неделя, но после, че няма как да стане, защото трябва да се грижа за децата. Обещаваха да ми платят допълнително, но това така и не се случи. Понякога дори заминаваха на почивка, а децата оставяха на мен”, разказва тя. Заплаща ли ѝ около 1300 лева.

Отношението към нея определя като "кошмарно".

„В началото бяха страшно мили, много ги харесах. Но за около три месеца се промениха изцяло. Крещяха ми за всичко, дори за най-малките неща. След известно време реших, че искам да си тръгна. Написах молба за напускане. А те ми казаха, че ще ме пуснат само, ако доведа друга жена на мое място. Тогава разбрах, че и аз съм попаднала при тях по същия начин. Казаха ми, че ако направя опит да избягам или да се оплача някъде, ще подадат сигнал срещу мен и незабавно ще бъда арестувана”, разказва жената.

Можела да излиза от къщата само с шофьора.

„Една неделя излязох сама и те бяха бесни. Започнаха да ме сплашват по всякакъв начин. Казваха ми, че в България парковете са минирани и ако изляза да се разхождам сама, може да стъпя на мина. Друг път ми казваха, че познават много важни хора в България и ако се опитам да избягам, веднага ще ме открият. Но това работеше, защото аз много се страхувах”, разказва жената.

Една година продължава тормозът над нея. Кураж събира, когато един ден докато пазарува, среща нейна сънародничка. Разменят номерата си, а после ѝ разказва и историята си. Сигналът на линията за борба с трафика на хора, подава тя.

Линията поддържат от фондиция „А21 Bulgaria”. Обясняват, че сигнал на нея може да бъде подаден на над 200 чужди езика.

„В момента, в който получихме обаждането, подадохме сигнал в Националната комисия за борба с трафика на хора и ГДБОП сектор „Трафик на хора”, разказа Моника Николова.

Докато уточнят детайлите по извеждането на жената, непрестанна връзка с нея по WhatsApp поддържа Антоанета Димитрова - представител на Комисията. Успява да я локализира и в рамките на два часа, тя и органите на реда откриват къщата.

„В началото не искаше. Няколко пъти каза: „Не, не, не. Аз размислих, няма да се оплаквам.” Може би я спечелих с това, че знаех много за нейната култура, тъй като тя е доста различна от нас. Беше изключително уплашена. Беше като едно малко дете”, разказва Антоанета Димитрова.

„Що се отнася до досъдебното производство, има отказ за образуване на такова. За нас обаче, това е неформално идентифицирана жертва на трафик на хора. Трябва да се направят по-конкретни законови промени”, заяви Даниела Савеклиева.

И тъй като от около година страната ни е все по-популярна дестинация, а не само донор, както досега, на жертви на трафик с цел трудова експлоатация, от Комисията за борба с трафика подготвят предложения за законови промени, с надеждата после да бъдат и одобрени, защото до този момент осъдени няма.

„За миналата година имаме 11 сигнала. Много повече са случаите на трафик на хора, убедена съм в това. Страхът е основната причина тези хора да не се оплачат. Непал, Виетнам, Филипините, Пакистан, бившите съветски републики – много са държавите, от които идват тук. Най-вече са в производството, общи работници, прислужници, хора в сферата на услугите. Когато един работодател ограничи правата на работниците си, когато отнеме свободата им, когато не им дава право да се свързват с външния свят, става въпрос за трафик”, заяви Даниела Савеклиева.

„Разбирам, че съм била жертва на трафик. Но почти година след като вече съм свободна, се чувствам добре. Имам нова работа, която харесвам и хора, които се грижат за мен. Чувствам, че съм в добри ръце и искам да остана в България”, разказва потърпевшата.