На Велика Сряда светата Църква е определила спомен за грешницата, помазала с миро Господа малко преди спасителните Му страдания.

Възпоменаването на тази жена е установил сам Спасителят – да се разказва по цял свят това, което тя е извършила, подбудена от искрено покаяние и най-топла обич към Иисуса Христа. Тя е станала преди това свидетел на състраданието, с което Христос се отнася към всички грешници, особено в този момент, когато влязъл в дома на един прокажен, считан за нечист и лишен от общение с човеците. Жената се е надявала, че Иисус както е излекувал прокажения, ще излекува и нейната грешна душа.

"6. А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,

7. приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.

8. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:

9. защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.

10. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:

11. защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;

12. като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.

13. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши."

Евангелие от Матей, 26: 6-13

Мирото, което грешницата изляла върху главата на Господа, струвало 30 сребърника.

Това предизвикало недоволството на учениците Му, особено на Юда, който изтъкнал, че вместо да се прахосва мирото може да се продаде и парите да се раздадат на бедните.

Господ се застъпил за жената, казал да не й пречат в това добро дело, защото тя Го подготвя за предстоящото Му погребение. Затова и за нейното дело ще се разказва по цял свят.

На Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.

Традиции и обичаи

На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

По традиция днес не се върши никаква домакинска работа, а ако някой наруши това правило се вярва, че умението му ще се отнеме.

На Велика сряда жените не трябва да работят женска работа. Абсолютно е забранено миенето на прозорци, да не се изхвърля боклука от къщи - носи нещастие на къщата. Не се пере, не се шие, не се тъче.

Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата.

Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.

На 16 април Църквата почита Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония

През времето на император Диоклетиан в Рим живеел благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил учител на всички християни, които строго изпълнявали съветите му и безстрашно защитавали вярата си. Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, ставали християни.

Веднъж Диоклетиан го повикал в град Аквилея и го убеждавал да се отрече от вярата си. Като не постигнал целта си, той осъдил християнския учител на смърт. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч от това място живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор.

След месец Зоил имал видение за три девойки християнки, които щели да бъдат подложени на мъчения. Същото видение имала и Анастасия. Тя отишла при Зоил, за да узнае къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа.

Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора. Диоклетиан заповядал да затворят сестрите в тъмница. Там отново ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им надежда в Божията помощ и ги уверила в победата им над враговете.

След известно време императорът заминал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в затвора на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала.

Управителят на областта, на когото императорът предал сестрите, не успял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове. Тогава те били заведени на съд пред един от главните съдии, Сисиний.

Той най-напред се обърнал със съвет към най-малката сестра, Ирина, като мислел, че нея най-лесно ще убеди. Тя обаче твърдо му казала, че е християнка и служи на истинския Бог.

Като се убедил, че не може да разколебае вярата им, Сисиний осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне, а Ирина била пронизана от стрела.