Задължителна медиация по 12 вида дела - сред които развод, уреждане на родителски права, делба, изплащане на дружествени дялове и други (виж таблицата). Това предлага Висшият съдебен съвет (ВСС) и днес публикува на сайта си предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Закона за медиацията. Идеята е те да бъдат внесени в бъдещото 48-о Народно събрание и ако бъдат приети, да влязат в сила от 1 януари 2024 година.

Медиацията е способ за разрешаване на съдебните спорове, при който страните се подпомагат от трето безпристрастно лице - медиатор, за да стигнат до взаимноприемливо споразумение. В България съществува от 2004 г., но за първи път сега се предлага да стане задължителна в тези 12 случая. Смята се, че през медиация ще минат към 50 000 дела годишно, една част от тях ще бъдат решени със споразумение и ще намалее натоварването върху съдилищата.

Съдията еднократно ще праща страните на преговори, като задължението им е само да участват в процедурата, а не да постигнат споразумение. Обикновено една медиационна среща трае от 1 до 3 часа.

Страните не внасят авансово разноски за тази процедура, а ги поема съдебният бюджет, но след това той си ги възстановява, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска.

Ако страна не изпълни разпореждането на съда да участва в медиация, санкцията е, че ще ѝ бъдат възложени разноските по делото, независимо от изхода му. Ако и двете страни саботират медиацията, ще си разделят разноските, независимо коя е спечелила делото.

Ако страните постигнат споразумение, на ищеца ще се връща половината платена държавна такса.

Посочват се и още 7 вида дела, по които, ако съдията прецени, може да задължи страните да участват в медиация. Сред тях са казусите за издръжка, парично вземане, произтичащо от договор или сделка, собственост и други вещни права върху имот, възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, защита на права в търговско дружество, на права на интелектуална собственост и др.

Ако обаче спорът е с държавата или държавно учреждение, или страна по делото е потребител, съдът не може да задължи страните да участват в медиация. Но е предвидено изключение за “исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане”.

12-те казуса със задължителна медиация

По Семейния кодекс

1. развод (чл. 49);
2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му (чл. 127, ал. 2);
3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му (чл. 59, ал. 9, чл. 51, ал. 4);
4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения (чл. 123, ал. 2);
5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото (чл. 128);
6. разрешаване на спорове между родителите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на личните документи, необходими за това (чл. 127а);

По Закона за собствеността

7. разпределяне на ползването на съсобствена вещ (чл. 32, ал. 2);
8. парични вземания, произтичащи от съсобственост (чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 31, ал. 2);
9. делба (чл. 34);

По Закона за управление на етажната собственост

10. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост (чл. 6), за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата (чл. 48, ал. 7), както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост (чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 );

По Търговския закон

11. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност (чл. 125, ал. 3);
12. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди (чл. 142, ал. 3 и чл. 145)