Паметната плоча на Александър Георгиев – Коджакафалията, един от най-големите благодетели на България и с най-значим принос за Бургас, остана забравен. Днес, когато се навършват 107 - години от смъртта на Благодетеля, пред монумента на ул. "Вардар" нямаше нито едно цвете. Нито пък помен от обществениците, които в публичните си изяви, често припомнят заслугите на Коджакафалията и демонстрират добри познания в преразкази на архивите.

За съжаление, идеята в града да бъдат издигнати два паметника на Коджакафалията, и с този жест бургазлии да поправят една голяма грешка в българската история - поругаването на паметта му от комунистическата власт в средата на 60-те години на миналия век , когато монументът е бил разрушен, а луксозният мраморен постамент изтръгнат, за да се монтира върху него бюст на Георги Димитров, останаха сферата на пожеланията. И днес никой не почете паметта на Александър Георгиев.

Публикуваме днес малко известни факти от биографията на дарителя:

"Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си“- Тези думи, казани приживе от Александър Георгиев-Коджакафалията, белязват целия път на Благодетеля на Бургас.


Коджакафалията(от турски – голяма глава) е роден около 1830 година в село Дюлгерли (дн. Зидарово) в семейство на варненски гагаузи. Момчето отрано остава сирак-още на5-годишна възраст. А когато е само на 10 години и той е принуден да замине в Созопол. Там започва работа заедно със своя братовчед Янчо Добрев. Вече юноши, двамата пристигнат в Бургас и се включват в търговията. В пристанищния град Коджакафалията започва да се занимава с търговия. Първият си магазин – предшественик на днешните търговски обекти - „1001 стоки“ откриват на мястото на хотел „Империал“. Магазинът е близо до пристанището и гарата, а и заради това и негови клиенти основно са чуждестранни моряци. Покрай тях научава малко италиански, английски и френски език. Отделно от западните езици е владеел много добре гръцки и турски, като имал желание да научи и арменски.


Коджакафалията се замогва по време на Кримската война (1853 – 1856). А бизнесът на двамата съдружници дотолкова се разраснал, че се наложило скоро да открият и нов магазин. Той отворил врати на мястото на сегашния ресторант срещу общината. Не след дълго, на ул. „Граф Игнатиев“ направили и трети магазин, и дори хотел. В последствие открили и четвърти. Коджакафалията имал и зеленчукова градина на ъгъла на ул. „Фердинандова“ и „Ботева“.
Александър Георгиев придобива голям брой недвижими имоти – над 1000 дка земя, седем магазина в Бургас, много къщи, ханове…

Но въпреки цялото богатство, самият той живеел скромен и суров живот. Трапезата му е била оскъдна, а най-любимото му ястие останали хлябът, лукът и солта. И докато сам той живеел повече от 40 години в малка таванска стаичка, подарява на бедни граждани в Бургас дворни места за строеж на къщи, които приютяват над 600 семейства. Прави и други големи дарения - на църкви, училища, болници и благотворителни организации.

През юли 1911 година, вече прехвърлил 80 годишна възраст, Коджакафалията решава да направи завещание. Пред най-известния по това време нотариус Никола Шишков и в присъствието на двама свидетели – крупния търговец Георги Жечков и юристът Лазар Гавалюгов, председател на Окръжния съд в Бургас, оглавявал първото Македонско дружество в България и благотворителната организация „Добрия самарянин“, преди да дари цялото си състояние, Александър Георгиев най-напред е прегледан от двама лекари. Това са д-р Големанов и д-р Ганчев. На 19 юли 1911 година лекарите издават медицинско свидетелство, с което декларират, че благодетелят е в пълно притежание на умствените си способности. Така на 20 юли 1911 година Коджакафалията дарява 564 дворни места по 300 квадратни метра земя всяко на бездомни, завещава три обществени градини, къща с дюкян и ниви на катедралния храм “Св.св. Кирил и Методий”. На женското дружество „Милосърдие“ и на българската болница в Цариград пък дарява по един парцел от 1600 квадратни метра и сгради. На училището и църквата в родното си село Зидарово, оставя една сграда в Бургас, като оставя повеля наемите от нея да се дават на бедни хора.

На 15 юли 1913 г., на 83-годинишна възраст той умира.


За да помнят поколенията Благодетеля, изпълнителите на завещанието му издигат черен паметник от мрамор на Коджакафалията. Той се намира в махалата, която и до днес бургазлии познават като Коджакафалийската. Превратностите на съдбата обаче му отреждат тежка участ.
След 9 септември 1944 година, комунистическата власт нарежда паметника да бъде демонтиран, а върху постамента му е поставен бюста на Георги Димитров, който се намира в двора на Механотехникума. С идването на демокрацията там е поставена паметна плоча на името на Александър Георгиев.

Домът-училище за деца и юноши „Александър Георгиев – Коджакафалията“ - на 80 години

Женското благотворително дружество „Милосърдие“ е основано на 20 май 1898 г. с цел „да преглеждат сирачета и да се грижат за основаването на благотворителното заведение като сиропиталище“. За негова първа председателка е избрана Ганка Хаджипетрова – Баба Ганка, която работи за построяване на сградата за сиропиталище и за нормалното му съществуване.

Средствата за изграждането му се осигуряват главно от дарения. Най-щедър благодетел е Александър Георгиев – Коджакафалията, който завещава на сиропиталището половината от общия съдружнически имот с наследниците на Янчо Добрев – ок. 1600 кв. м. Ганка Хаджипетрова дарява място в центъра, което е продадено за 1000 лв., 1500 лв. са дарени от Постоянната комисия (предшественик на Областна управа), Община Бургас дарява парична помощ от 5000 лв. и празно място, на което да се построи сиропиталището. През 1911 г. по молба на дружеството, кметът Атанас Славов възлага на градския инженер г-н Маринов да изработи план на сградата. На 22 септември 1911 г. е положен основният камък на бъдещия градеж. Първоначално домът носи името на царица Елеонора. Балканската и Междусъюзническата войно забавят завършването на сградата, поради което дружеството е принудено да приеме предложението на Централния фонд за подпомагане на сираци от войните и да отстъпи безплатно зданието, като в замяна на това комитетът се задължава да довърши сиропиталището.

Сградата е завършена през 1915 г. (цифрите са изписани в горния край на южната страна на сиропиталището). С договор от 22 април 1915 г. сградата е преотстъпена за ползване на Бургаския окръжен комитет за приютяване на сираци от войните за още 15 г.

През 1930 г. изтича срокът за владеене на сиропиталището от държавата и то е върнато на женското дружество „Милосърдие“ в не много добро състояние. За кратко време дружеството успява да влезе във владение и да организира дейността му. Именно на този етап щедрото дарение на Александър Георгиев - Коджакафалията изиграва своята важна роля – без значителните приходи от наемите на сградите дарени от Благодетеля на дружеството, то едва ли би се справило с големите разходи. През 1948 г. Дружеството е ликвидирано. Сградата на сиропиталището е отчуждена и предоставена на Общинския народен съвет. По времето на комунизма сиропиталището е прекръстено на Дом за деца и юноши „Николай Лъсков“. (от Мълчанието на Александър)

От 14 януари 1993 г. по решение на община Бургас получава названието Дом-училище за деца и юноши „Александър Георгиев – Коджакафалията“. Впоследствие сиропиталището е превърнато в училище.

ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ е открито на 15 септември 2017 г. с три паралелки в 5 клас, а от следващата година започна прием на първокласници. Учебната му програма е разработена да дава основни знания и умения за по-нататъшно кариерно развитие в областта на информационните технологии.

През 2020 година завършва първият випуск на училището.