Светослав Малинов, член на Европейския парламент от групата на ЕНП, бе домакин на публичното събитие „Преводачите на българска литература - посланици на културата в Европа“ (Translating Bulgarian Literature: Ambassadors Of Culture In Europe“). Събитието събра повече от 200 души, сред които посланика на България в Белгия, представители на посолството на Хърватия, на преводаческата гилдия в европейските институции, местни издатели, представители на програма “Творческа Европа“ и др. При откриването на форума Малинов заяви, че именно чрез преводите си той е открил българския език, както и че е убеден в значимостта на българската литература за света. Ето защо, според него, е необходимо да бъде създадена мрежа на всички автори и преводачи на българска литература.

Светлозар Желев, модератор на дискусията, определи като най-важна непосредствена задача да положим всички усилия българската литература да излезе извън границите на България.

Авторите, сред които Алек Попов, Теодора Димова, Захари Карабашлиев и Емил Андреев, се обединиха около тезата, че за да се споделят техните истории, за да намерят те своите читатели извън България, така че нашият малък език да стане разпознаваем, ключова роля имат именно преводачите. Теодора Димова заяви: „Творецът никога не пише сам за себе си. Той пише, за да сподели и иска да пише на по-голям език, за да достигне до повече читатели. Между писателя и езика има един процес на влюбване и разширяване на любовта с езика.“ Ето защо за нея най-правилно е преводачите да бъдат наричани сътворци.

Основните проблеми, които бяха идентифицирани от самите преводачи, са недостатъчното финансиране, страхът на чуждестранните издатели да посегнат към българската литература и не на последно място липсата на млади подготвени преводачи.

Българистиката изчезва като специалност в Европа и тази тенденция трябва да бъде спряна, заяви Хелена Куиман, преводач на холандски език. Според Мари Врина-Николов, лингвист и преподавател във Франция, е необходимо да се създадат стимули повече студенти да изучават български език и да им бъде осигурена перспектива за професионално развитие.

Въпреки резервите на издателите, преводачите бяха единодушни, че в последните години виждаме пробив на български писатели на литературния пазар в чужбина. Все повече преводи на българска литература печелят престижни награди. Нещо повече, подчерта Куиман, интерес към българската литература категорично има и издателите трябва да вземат това предвид.

В заключение Светлозар Желев призова гостите на конференцията „Търсете и четете преводите на български книги. Това е начинът да провокирате книжарниците в чужбина да се заинтригуват и да представят повече български автори“.