Семейство “предприемачи” от село в област Монтана, чиито членове са собственици или управители на над 300 търговски дружества, е използвало фирмите за измами и за източване на пари от държавната хазна чрез болнични и заявления за преизчисляване на пенсии. Това става ясно от новия “Информационен бюлетин” на НОИ.

Всички замесени от семейството казват, че нямат трудово-правна или счетоводна документация на дружествата, не познават хората, назначени във фирмите, и че е “злоупотребено” с личните им данни. Резултатите от извършените проверки показват подготвена схема за класическа злоупотреба с пари на държавното обществено осигуряване (ДОО) - подаване на данни в НОИ за сключени трудови договори с хора на заплата близка до максималния осигурителен доход, подаване на данни за осигурителен стаж без хората реално да са работили, да са получавали заплати и да са внесени осигуровки. След това фиктивно наетите работници излизат в болнични, стават безработни или искат преизчисления на пенсиите си.

Това е само един от стотиците разкрити от поделението на НОИ в София опити за източване на държавната хазна, като общият им размер е за милиони левове.

От НОИ-София са установили организирано извършване на злоупотреби с фондовете на ДОО и от две големи групи в особено големи размери. Всяка от групите използва по над 40 фиктивни фирми, регистрирани на името на хора с нисък социален статус. Във всяко дружество назначените по трудов договор са от 10 до 30 души. Извършените плащания от фондовете на ДОО варират от хиляда до над сто хиляди лева за конкретно дружество.

Тарторът на първата група е човек, извършващ счетоводна дейност. Втората група се ръководи от семейство, в което съпругата има счетоводна кантора, а съпругът управлява бизнес с международна спедиторска дейност. Фиктивните дружества се регистрират на малограмотни хора или граждани на съседна държава, които от своя страна подписват нотариално заверени генерални пълномощни на няколко души. Всички дружества са регистрирани на три адреса, на които целодневно присъства един от упълномощените, които имат право само да получават документи, но “нямат представа” за дейността от фирмите, нито къде и от кого се съхранява документацията на дружествата.

Друг интересен случай е с дружество с ограничена отговорност. След смъртта на едноличния собственик и управител, счетоводителят продължава да назначава хора на трудов договор и да подава данни по електронен път за осигурителен стаж и доход. След това назначените искат изплащане на болнични. Според инфантилните обяснения на счетоводителя “преди да почине, собственикът на дружествата оставил известна сума за заплати след смъртта му”, пише в информационния бюлетин на НОИ.

Любопитна е историята и на жена, която подава документи за пенсиониране. Според представената от нея трудова книжка за определен период от време жената работи като “леяр”. Но според данни на ГД ГРАО, по време на периода, в който трябва да е работила като “леяр”, жената е родила дете без да има данни през годината на раждане да е прекъсвала работа. При извършената проверка от НОИ е установено, че жената не фигурира във ведомостите на посочения от нея осигурител.