Свикнали сме да свързваме лятото най-вече със събирането на златист загар на плажа. Но не по-малко привлекателни са разходките в планината. Преходите, кратки или по-дълги, са едни от най-приятните начини за разтоварване от напрежението и умората, без значение дали е лято или зима. Кои са обаче основните неща, които трябва да знам за правата и задълженията си “горе”, преди да планирам своя излет?

Къде в планината мога да отида?

Първо, достъпът ми до планините и намиращите се в тях резервати, туристически маршрути и екопътеки е напълно свободен. Ограничения има само в някои защитени зони и опасни участъци, както и в погранични райони. Всички граждани също така могат да ползват хижите и заслоните.

При правилно подредени указателни знаци не би трябвало да е проблем да стигна до най-близката хижа, стига да следвам маркировката. Тя е:

  • лятна – състои се от цветни знаци върху дърветата или табелки, забити върху дърветата;

  • зимна – това са трицветните колчета по маршрута.

Най-добре е когато се разхождам, да спазвам маркировката на маршрута – в някои зони със статут на резерват е забранено да се ходи по други пътища, неотъпкани пътеки и т.н.

Подслон

В България има стотици хижи в планинските райони с височина над 1000 метра. Голяма част от тях се управляват от туристическите дружества. Хижите са категоризирани според качеството си и трябва винаги да могат да ми предоставят:

  • аптечка и средства за първа помощ;

  • храна и вода.

При настаняване в повечето хижи с предимство се ползват:

  • семейства с деца;

  • бременни жени;

  • възрастни хора;

  • болни хора.

За крайна нужда от нощуване на някои места в планината са изградени заслони. Те нямат персонал, често не са електрифицирани и водоснабдени, но пък разполагат с достатъчно място за преспиване.

Да си опъна палатка и да запаля огън мога само в позволените за това места, тоест на тези, които са обозначени със специален знак или имат вече изградени огнища. В националните паркове пък има места, където това е напълно забранено – съответно там има знаци, забраняващи паленето на огън.

Планинска застраховка

Планирал съм по-сложен и дълъг преход, така че би било добре преди да тръгна да се уверя, че имам планинска застраховка. Това е утвърдена практика в планинските страни, която съществува и у нас от около десетина години. Такава застраховка мога да си направя в повечето застрахователни компании в страната, както и в базите на Планинската спасителна служба (ПСС) в големите планински градове. Това ще ми излезе изключително изгодно, тъй като застраховката струва средно 30 лв. на година, а покрива огромни разходи, които – не дай си Боже – при инцидент ще трябва да заплатя. Така например, ако нямам планинска застраховка и ме сполети нещастен случай на ски писта, аз ще трябва да платя на ПСС за спасителните действия и транспорта общо 560 лева!

Добре е мои близки и/или роднини да са запознати с маршрута, по който тръгвам. За всеки случай мога да го съобщя на ПСС, за да имат спасителите възможност да реагират по-бързо, ако нещо ми се случи или ме няма твърде дълго време.

Помощ при злополуки

При инцидент или злополука мога да се обърна към Планинската спасителна служба, която е част от БЧК. Тя работи денонощно, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. Добре е да си запиша телефонните номера за връзка с тях, в случай че попадна в неприятна ситуация в планината.

  • 088 1470 – мобилен

  • 02 963 2000 – стационарен

При подаден сигнал ПСС сформира добре оборудвана група спасители за максимално кратко време. ПСС има списък с видовете помощ, които оказва, и цените за тях. Разбира се, не е необходимо да нося дебели пачки в джоба си – спасителите първо ще ми окажат помощта, от която се нуждая, но след това ще трябва да платя за спасителните дейности, в случай че нямам планинска застраховка.

Ако възникне инцидент в хижа, мога да ползвам радиостанцията там, за да се свържа с други хижи в райони.

Задължения в планината

Планинският туризъм се насърчава от държавата, но в същото време от мен се очаква да спазвам някои правила за поведение в планината.

  1. На първо място, разбира се, трябва да пазя планините чисти.

  2. Що се отнася до резерватите, там опазването на природното богатство има предимство пред всички останали дейности – не мога да бера защитени видове растения, както и да убивам защитени животни. Не мога и да си взема някое защитено животинче за домашен любимец.

  3. Забранено е да премахвам или повреждам маркировката в планината. Тя е държавна собственост и се създава и подържа от туристическите дружества по места. Не мога и да паля огън извън обозначените за това места.

Източник: www.pravatami.bg