„Животът е кратък, изкуството – вечно”, казали древните римляни.

“Нищо на света не е вечно освен земята и небето”, контрират ги музикантите от американската рокгрупа “Канзас” в прочутия си хит “Прах и вятър” (Dust in the Wind).

Къде е истината? Може би допирната точка между тези две твърдения са творбите на художниците пейзажисти. Те запечатват в изкуство парчета от заобикалящата действителност и по този начин я обезсмъртяват.
Дали обаче можем да възстановим тези парчета действителност по обратния път – като гледаме днес картините? Къде са рисували някои от най-известните наши пейзажисти? Как изглеждат тези места днес?

Реших да се опитам да им дам отговор, облягайки се на моя богат опит от обиколките на родината и на консултации с видния арт експерт г-н Гугъл.

Александър Мутафов (1879-1957) е авторът на „Скали край Созопол”. По време на Балканската и Първата световна война той служи във Военноморския флот във Варна и оттам тръгва любовта му към морските пейзажи. Заглавието сочи ясно край кой град е рисувал тази маслена картина, но въпросът е кои точно са тези скали, защото подобни край рибарския град има много. За ориентир ми послужи големият камък с характерна ромбовидна форма в средата на платното.

Оказа се, че е известен на местните хора и те го наричат „Паликари”, което на гръцки значи „юнак”. Важен детайл е и сушата отсреща – това е остров Свети Иван, разположен на по-малко от километър от най-северната точка на Стария град, откъдето явно е рисувал Мутафов.

Известният наш художник и фотограф Пенчо Балкански (1908-1985) е авторът на масленото платно „Созопол”. Но кое е изобразеното място и кога го е рисувал? Тук издайническият момент е каменният тризъбец, който се „забива” в морето в центъра на платното – тези характерни скали се намират между Стария град и Централния плаж в Созопол. Платното може да бъде спокойно датирано от 1948 г. Тогава Балкански открива съвместна изложба с Вера Янсен и Елена Панева в галерия „Родно изкуство” на „Царя”. На нея са изложени картини на тримата от съвместните им излети в Созопол и Балчик.

Можете ли да откриете деветте разлики между пейзажа и снимката днес? Вярно, малка по-застроено е в наше време. Любопитен факт е, че снимката е озаглавена „Античната южна крепостна стена в Созопол”. А на картината крепостта липсва. Възможно ли е Балкански преди 69 години да не е забелязал древния артефакт в пейзажа? Ами, ако питате мен, напълно възможно – те, художниците, са пословично разсеяни хора…