Най-популярна е скумрията

В последните години не се забелязват морският костур и бяла риба, както и сулката. От храна за бедните и пророците по времето на Иисус Христос, който е най-великият рибар, рибата се превръща в каприз за супербогати

От храна на бедните днес рибата е най-скъпият белтъчен продукт на пазара.

Постоянното наторяване със силните човешки фекалии на водата е причина за развитие на различни видове планктон, които при цъфтежа си намаляват кислорода в морето ни и водят до смъртта на рибите.

Другият основен фактор за изчезването на рибата от наши води е замърсяването с повърхностно активни вещества. Това, просто казано, е сапунената пяна (всякакви шампоани, прахове, омекотители, балсами, които ползват хората). Повърхностно активните вещества не се спират от никакви пречиствателни станции. Защото сапунената пяна винаги плува най-отгоре, а пречистването става на принципа на утаяването. Пяната пречи на дишането на хайвера на много видове, които плуват на повърхността. Така изчезнаха десетки видове риба - като се почне от симпатичните морски кончета и игли и се свърши с черноморската скумрия.

Любителите на конспирациите и лесните обяснения прибавят радиационното замърсяване, но досега няма изследвания за това как е повлияло лъчението на рибните видове след чернобилската катастрофа.

“Тогава хванахме много моруни. Всички те отидоха в хладилниците на кооперацията ни, а пазачите закусваха и обядваха с черен хайвер. Явно радиацията бе подгонила моруните да излязат от Дон и Днестър и да бягат далеко на юг, чак при нас”, обясняват ахтополски рибари.

От 1991 г., когато бе хваната последната 300-килограмова моруна в Ахтопол, по морето никой не е свидетелствал за улавянето на подобни чудовища.

Когато стане дума за изчезнали риби в Черно море, веднага се споменава скумрията. Хилядолетия наред след свързването на Средиземно и Черно море този вид е бил символът на рибоядството по нашите брегове.

До 50-те години на миналия век няма трапеза с вино, на която да липсва или осолена скумрия от качето в мазето, или дребни селдови видове като карагьоз на чироз, свалена от въжето и препечена на гореща печка. Черноморската скумрия, която всъщност е средиземноморска, винаги е била на почит сред гастрономите повече от сафрида, дори от паламуда и лефера.

Едно време със сафрид

си хранехме котките,

имаше го толкова много,

че се чудехме

какво да го правим,

казваше покойният Капо Гарабедян от Варна, който е ловил скумрия в Сухуми, Абхазия.

“Последните изследвания установиха с точност. Черноморската скумрия влиза в Босфора от Мраморно море, за да си хвърли хайвера. Той е много лек и се издига на повърхността.

След засилването на трафика на кораби след 60-те години насам и изхвърлянето на мазут по повърхността на водата в пролива обаче скумрията инстинктивно престава да влиза в Босфора, тъй като хайверът и? там загива”, каза преди години проф. Иван Доброволов, единственият рибен генетик у нас, който наскоро почина.

4 г. по-рано от скумрията, която изчезва от 1966 г., за последно е видян огромният сафрид динозавър, наречен оркинос - име, което от гръци означава тайнствен.

Праисторическата риба и днес се среща в Егейско море. У нас обаче името е останало за много едри 100-150-грамови сафриди, които могат да се уловят рано напролет или в късна есен.

“През 1962 г. бях с лодка в морето за паламуд, когато два оркиноса скочиха на 10-ина метра от носа на лодката. Бяха поне 200-250 кг и отначало ги помислих за делфини или китове”, спомня си писателят Георги Долапчиев от Ахтопол.

У нас е останала снимка на уловен оркинос от началото на миналия век в Поморие. Тази риба са я ловили и по? на север в Бяла, като са пускали огромни куки с овнешко месо и въжета, които са връзвали за дървета. Рибите пък задължително се теглели с трактор.

Варненци тъгуват за

още един вид вкусна

риба - минокопа,

чието месо е деликатес. Той е от семейство вранови и е роднина на морската врана, която обаче в последните години се появи с единични бройки.

Изчезнали са и спаридовите риби, морските таранки, които също започнаха да се появяват поединично последните лета.

“Минокопът си стоеше в камъните пред вълнолома и аз си го ловях на плувка, на морски червей. Хващал съм риби по 2 кг”, разказва с огромна тъга потомственият рибар и автор на най-големите сентенции за морския риболов Агоп Агопов.

Сред изчезналите риби спокойно може да се причисли морският костур, макар че дребни бройки се появяват понякога в мрежите на рибарите от Созопол. В последните години се появи морската сулка, ловят я през зимата на пристанището в Бургас, а водолаз засне клип с този вид край Тюленово.

Морската бяла риба е по-дребна от сладководната, но не отстъпва по вкус.
Някога в Черно море
е имало дори риба меч
Препарирани екземпляри и досега се пазят в Крим. Нашето море е било гостоприемно и за риба тон, която безвъзвратно е изчезнала.

Остава само нейният братовчед - паламудът, който миналата година бе в изобилие.
Дълго време в морето ни нямаше и една писия. Тази роднина на калкана започна да се появява отново едва преди 10 г. във Варненското езеро, на Иракли и на Златни пясъци. Завинаги обаче е изчезнала легендарната сас-кая, което ще рече тръстикова кая.

Тя измира, когато се прокопава новият канал от морето към Варненското езеро. По-старите варненци и сега си спомнят как са ловили този вид зеленикава кая сред тръстиките около Белослав.

Във времето, когато Черно море е било сладководно, в него е имало от характерната за Каспийско море езерна трицона, която е напълно изчезнала по нашите брегове.

Отдавна са изчезнали повечето от есетровите риби като севрюгата, белугата и руската есетра. От години не е улавяна и черноморска пъстърва.

В морето има риби, които дори не сме сънували

Невероятно красив е морският каменен костур

В Червената книга на Русия има риби от района на Крим, които дори не сме виждали.
За съжаление, те също са на изчезване. Те обаче носят руски имена, като например зубарчик обикновен, който е направо ципура. Тук има един необикновен кефал рамада, какъвто не се среща по нашите брегове.

Много интересна и екзотична изглежда рибата носат губан, която е жълта. Вероятно е от рода на лапаните, които са хищни, защото в Дуранкулак наричат костура с подобното име гебан.

Бопсът е растителноядна голяма риба, която се среща в Средиземно море и у нас е отстрелян екземпляр от килограм. В наши води е уловен и атлантически сафрид с големина килограм.

Невероятна красив е морският каменен костур. Особена риба с екзотичен вид е червеният пагел, който също е от Средиземно море. Оттам пришелец е и красивият черен на цвят обикновен хромис.
ХРОМИС

Черната риба с
жълти точки
промис напомня
за дъното
на Тихия океан
У нас го няма морския каменен костур. По родните брегове има теория, че съществуват разновидности на иларията и платерината, които са скални, защото живеят в подводните каменни дупки по брега.

Наистина има такива по-издължени кефалови риби, но никой не ги е обособил в отделен вид.

Кримските попчета се водят от вид европейски рибар. Тази риба има голяма глава на стронгил, но е със страховити извити назад зъби като пираня.

Всички тези видове обаче са застрашени от изчезване. Със сигурност в България ги няма, като изключим морската врана и морската лястовица. При нас есетровите риби вече въобще не се срещат. За последно малка есетра бе уловена на въдица на естакадата на Института по океанология в Шкорпиловци.

В Крим са забелязани и последните пасажи от риба тон. Този вид се лови понякога и у нас, макар да се води напълно изчезнал. 6-килограмова такава риба бе уловена край Шабла преди 2 години и бе снимана от фотографа Орлин Цанев.

Според теориите на родните рибари обаче това са големи паламуди майки. Появят ли се те през месец май по българския бряг, значи люпилото им ще е тук и ще има много паламуд, твърди Агоп Агопов.

6-килограмовите паламуди, които може би са риби тон, както и паламудите майки предпочитат бреговете на Кавказ,
защото там множество реки носят планктон за изхранване на малките
Един препариран сафрид около килограм и досега вълнува рибарите, които ходят във варненския аквариум.

През 1948 година руснаците вдигат в Крим самолети, за да разузнаят къде са пасажите от паламуд. Те докладват, че са открили нормални килограмови парчета, и флотилията от кораби се насочва към тях. За учудване на руснаците обаче оказва се,че това са големи сафриди.

Такива едраци са типични за Атлантическия океан и историята показва, че може да очакваме нови видове риби в Черно море дори от далечни морета.

Доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология: През 60-те години изчезна черноморската скумрия

Средиземноморски риби вече се хващат и у нас, но по-рядко

- Доц. Райков, кога и колко вида риби са изчезнали в нашето море?

- Никой не може да каже точно. Първоначално то е било сладководно езеро и е зависело изцяло от река Дунав

Било е свързано и с Каспийско море. По-късно се отваря проливът Босфора и нахлува солената вода. Едни сладководни
видове измират, други се приспособяват.
По-късно проливът пак се затваря и морските видове измират. След прекъсването на връзката с Каспийско море много видове, като езерната трицона например, също изчезват. Така че имаме понто-каспийски рептили, средиземноморски и трети вид, смесица от двата.

- Каква е ситуацията в последните години?

- По принцип най-добре е да се гледа кои видове са изчезнали точно в рамките на 40-50 г. назад, за които може да има данни и наблюдения.

Може да се направи и оценка на екологичното състояние на морето за такъв период, да се види какви са промените в екосистемата. Напълно изчезнали например са есетровите риби шип и атлантическа есетра.

През 60-те години изчезна черноморската скумрия, която всъщност идва от Средиземно море. Тук остана един местен вид, наричан кульос, който го има по турските брегове и понякога се появява и по нашите. Но това не е типичната черноморска скумрия.

- Кои са причините за изчезването на рибите?

- Голямата промишленост до 1980 г. замърсяваше много морето. Урбанизацията и прекомерният улов също доведоха до изчезването на определени видове. За това изчезна и тюленът монах от брега край Шабла, рибните пасажи са по-малко сега.

- Защо по бреговете на Крим има повече видове риба, отколкото при нас?

- Аз също не мога да си обясня този феномен. Вероятно заради добрите хабитати там - подводни пещери, разчупен бряг, много средиземноморски видове се заселват там.
Вероятно и заради глобалното затопляне, но не остават тук, а отиват в Крим. В последните години няколко вида попчета трайно се заселиха в Крим.
Средиземноморски риби вече се хващат и у нас, но по-рядко.

- Има ли китове в Черно море?

- Има различни легенди, но доказателства за това няма.

- Намаляват ли запасите от трицона?

- От 2008 г. ЕС наложи квоти на България и Румъния заради това, че е един от силно експлоатираните видове. За нас те са 8000 т, а за румънците - 3400 т. Тези количества обаче трудно могат да бъдат изпълнени.
Трицоната е вид
с цикличност,
има слаби години, които се редуват със силни по отношение на популацията .

- Какво е значението на трицоната за другите видове риби в Черно море?

- Тя е много важна част от хранителната верига. Всичко - от сафрида и меджида до акулите и делфините се храни с нея. Лови се с тралове и е от едно семейство с хамсията и сардината и не им отстъпва по вкусови качества.

- Има ли наблюдения за черноморска акула?

- Този вид също намалява, все по-рядко попада в траловете на риболовните кораби от 10 години насам. Засега само ние ловим акула, Румъния, Украйна, Грузия и Турция я забраниха.

Освен нас само още румънците я ядат. Нашите фабрики я преработват и продават филе и коремчета от акула.

- Какво е значението на акулата за другите видове?

- Тя е върховен хищник заедно с делфините и морските котки и морските лисици. Ако я няма, ще настъпи срив и дисбаланс. Трябва да има контрол на популацията , за да не изчезне. /24chasa.bg