Бившият федерален канцлер на Германия Хелмут Кол почина в петък на 87-годишна възраст. Хелмут Йозеф Михаел Кол е роден на 3 април 1930 г. в семейството на Ханс Кол, който е държавен служител. Хелмут е третото дете в силно религиозно католическо семейство. По-големият му брат загива по време на Втората световна война. Кол завършва гимназията „Макс Планк“. През 1950 г. се установява във Франкфурт на Майн, където следва право. Година по-късно се прехвърля в университета в Хайделберг, където продължава обучението си по история и политически науки. През 1956 г. Хелмут Кол става асистент на Алфред Вебер. Две години по-късно става доктор по философия, след защитата на дисертацията си на тема „Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година“. За определен период от време е професор в Хайделбергския университет. През 1960 г. е избран за водач на Християн-демократическия съюз (ХДС) и заема този пост до 1969 г. От 19 май 1969 г. е министър-председател, а през 1971 г. се кандидатира за канцлер, но не е избран. В периода 1966-1973 г. е член на Федералния съвет на партията. Едва през 1982 г. става канцлер на Западна Германия и остава на поста от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998. Председателства ХДС от 1973 до 1998 г. Периодът от 16-те години на власт като федерален канцлер на Германия е най-продължителния от времето на Ото фон Бисмарк, в който позицията е заемана от един и същи човек. Докато Кол е канцлер Германия се обединява политически, а по-късно под негово ръководство подписва и Маастрихтския договор. По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото. И до ден днешен Хелмут Кол си остава един от най-легендарните немски политици. Той е един от хората, които имат заслуга за падането на Берлинската стена. В паметта на германците от Изток и Запад са се врязали съдбоносните дни около 9 ноември 1989, когато падна Берлинската стена, предава DW. Паметни остават и историческите думи на Хелмут Кол, казани тогава на голям митинг в Западен Берлин: "Става въпрос за Германия - за единство, право и свобода. Да живее свободната германска татковина, да живее свободна и обединена Европа." Свободна германска татковина?

Тези думи на Кол звучат като чиста провокация за левите сили, които съзират опасността от възраждането на един злощастен призрак от миналото. И съседите на Германия посрещат новината за падането на стената със смесени чувства. Известно е, че британската министър-председателка Маргарет Тачър по-късно е категоричен противник на Обединението, защото й се струва твърде опасно. Канцлерът Хелмут Кол обаче успява да разсее повечето от тези опасения, а благодарение на установените лични контакти със съветския ръководител Михаил Горбачов успява да спечели и неговото доверие като надежден политически партньор. В резултат на всичко това Горбачов се съгласява да изтегли съветските войски от територията на ГДР.

По-малко от година след падането на Берлинската стена, в нощта на 2-ри срещу 3-ти октомври 1990 г., с пищен фойерверк на Бранденбургската врата в Берлин, дотогава символ на разделението, е отпразнувано Обединението на Германия. Заслугата на Хелмут Кол е, че решително и дейно той се възползва от възможностите, които му открива историческият момент в Германия. Голямата му цел обаче винаги е била обединена Европа. В младежките си години, малко след края на войната, заедно с приятели от родния му Лудвигсхафен Кол събарял колове по границата с Франция. По-късно политикът с докторска титла по история често се връща към тази тема: "За нас, германците, е въпрос на съдба да продължаваме процесите на европейското единение. За нас тази политика няма алтернатива." И чак на второ място идват властовите му амбиции. Власт, от която той се нуждае, за да осъществява мечтите си: още на 29 години той става депутат в парламента на родната си провинция Райнланд-Пфалц; на 33 години е избран за председател на парламентарната група и става най-младият шеф на фракция в местен парламент; 6 години по-късно Хелмут Кол вече е министър-председател на провинцията, а през юни 1973 г. става и председател на германските християндемократи. На този пост се задържа в продължение на цели 25 години. Едва спечелил тази битка, Кол формулира следващата си цел: "Искам да стана канцлер. Ще спечеля изборите и ще стана канцлер!"

/БЛИЦ/