Хората, които получават висше и средно професионално образование държавна поръчка, да имат ангажимента да работят в България или за български компании или институции за определен период от време. За това настоява Асоциацията на индустриалния капитал.
От АИКБ смятат, че е необходим нов Закон за професионалното обучение и образование, предава Dnes.bg.
Бизнесът очаква правителството незабавно да преосмисли държавната политика по отношение на човешките ресурси.
За определени необходими за икономиката, но непопулярни специалности, трябва да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии за учащите. Тази стипендия също да е свързана с ангажимент за работа в България, казват още от АИКБ.

Тук не става дума за "възстановяване на крепостното право", а за коректни взаимоотношения между потребителите на обществени финансови ресурси (учащите) и обществото като цяло, изтъкват от асоциацията.

Втората посока според тях e радикалната промяна в подхода към легалната имиграция в България на квалифицирани кадри. Според АИКБ трябва незабавно да се разшири обхватът на действие на "синята карта" в България и за крайно необходими за индустрията специалности.

Бизнесът настоява да искаме от Брюксел допускането на висококвалифицирани специалисти от страни, които не членуват в ЕС, да остане в компетентността на националните правителства, както и кадри да бъдат привличани с двустранни правителствени спогодби на първо време със страни с българска диаспора.

Големият проблем е, че България изостава чувствително спрямо средната за ЕС производителност на труда, но ръстът на възнагражденията у нас изпреварва ръста на производителността на труда, смята бизнесът.

Едновременно с това у нас така наречената "компенсация на заетите", включваща всички възнаграждения, бонуси и други придобивки на работещите, е 41 % от БВП. По този показател България изпреварва повечето страни от Балканите и от Централна и Източна Европа.

В позицията се посочва, че политиката на невъздържано нарастване на минималната работна заплата води до надценяване на труда на най-ниско квалифицираните работници за сметка на средно- и висококвалифицираните такива, затруднява наемането на хора с ниска или неподходяща квалификация и ги изпраща в сивия сектор или на социални помощи.

Данните от европейската практика показват, че в страните от ЕС, където няма регламентирана МРЗ, безработицата е с 40% по ниска, а средно претеглената работна заплата е 1,66 пъти по-висока от същата за групата държави с регламентирана месечна МРЗ, към които страни се отнася и България.

От АИКБ настояват час по-скоро да се отмени административното определяне на минималната работна заплата и да се премине към нейното договаряне между национално представителните организации на социалните партньори.

Според ръководството на АИКБ продължават да са актуални и въпроси, които са многократно дискутирани, като например отмяна на временно въведената през 2010 г. мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични, отмяна на минималните осигурителни доходи, отмяна на "класовете" за прослужено време и др.

От асоциацията изтъкват, че по статистически данни работната сила в България е намаляла със 73 хиляди души през 2016 спрямо 2015 година. Общият брой на хората извън работната сила вече е 2 856 300 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят.

По данни на МВФ България е сред най-потърпевшите страни от емиграционната вълна от изток на запад в годините на прехода. Към 2012 г. около 16 % от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на брутния вътрешен продукт със 7 %. Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 %.