„Говорих с българския премиер, който ми довери, че в неговата страна днес идват работници, още по-евтини от местните и им отнемат работните места, докато той среща собствените си съграждани във френски ресторанти“- С тези думи в Брюксел френският президент Емануел Макрон мотивира становището си, че настроенията в Европа към чуждестранните работници се променят.

Борисов и Макрон се видяха в Париж на 6 юни.

Българският премиер коментира днес в Брюксел също темата за трудовия пазар, но с по-различно внушение.

"Безработицата в България вече падна до 6,9-6,8% и всички браншови организации поставят един и същи въпроси – липсата на работна ръка", каза Борисов. Той добави, че "ако не внесем работници от Молдова, Беларус, Украйна, Македония, Сърбия, ние не можем да се справим", позовавайки се на недостига на кадри в туризма.

Френският президент иска да промени правилата, по които работниците от ЕС работят в други страни от Съюза, защото смята, че евтината работна ръка от новите страни е сред причините за високата безработица в страната му.

Европейската комисия предложи такива поправки през 2015 г, но те бяха блокирани от 11 държави, сред които България. Сега Брюксел предлага по-строго затягане на реда, но Макрон смята, че това не е достатъчно.
Според френския държавен глава е необходимо "да се подсили контрола, да се ограничи прилагането и да се установи кой не може да се възползва от социалните предимства" заради правото на фирми да наемат работници и да ги командироват в други европейски държави.

В момента т.нар. европейска директива за командированите работници установява правилата, при които граждани на ЕС, наети от фирма в собствената си страна, могат да се трудят в друга европейска държава.

Еврокомисията предлага изравняване на възнагражденията, които чуждите работници получават с тези на местните за една и съща работа, както и ограничаване на срока на договорите и условията за наемане на подизпълнители.

Източноевропейските държави обаче се противопоставят на това, тъй като техните компании ще загубят конкурентното си предимство да предлагат по-евтин труд на западноевропейския пазар.

Емануел Макрон заяви в Брюксел вчера, че намира предложението на Комисията за недостатъчно и че то "няма да реши генерално проблема".

С въпроса миналата седмица се занимаха и социалните министри от ЕС. Те обаче не успяха да постигнат съгласие по предложения от малтийското председателство на ЕС компромис по предложеното законодателство. Макрон съобщи, че Франция също се е противопоставила на него и ще търси възможност за промяната му по време на естонското председателство на ЕС, което започва на 1 юли.

Основни неразрешени въпроси остават какви елементи да се включат във възнаграждението на работника, тъй като сега те са различни в ЕС. В някои страни работниците например получават допълнителна отпуска, ако посещават курсове за квалификация, имат право на различна почивка и надбавки и др. Няма съгласие и по това след каква продължителност на работа в чужбина, работникът трябва да започне да внася социални и здравни вноски в страната, където е изпратен, както и в какъв срок новите правила трябва да влязат в сила.

"Не можем да обясним да гражданите от средната класа, когато Европа не работи по принципите на здравия смисъл и на солидарността", посочи френският президент. Той добави, че от такива недостатъци се възползват крайно десните сили.