Незабавно да се размрази националната програма за енергийна ефективност, искат от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Това съобщават от сдружението.

На пресконференция председателят на Управителния съвет на сдружението Даниел Панов заяви, че много от общините вече имат подписани договори с Българската банка за развитие и при сегашната ситуация не знаят как да продължат изпълнението им.

По думите на Панов в момента общините не разплащат финансов ресурс за изпълнени дейности, тъй като договорите са спрени. Той предупреди, че изпълнителите могат да им търсят съдебна отговорност.

Припомняме, че снощи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщиха, че замразяват програмата за саниране. От ведомството посочиха, че няма да сключват нови договори. Бе съобщено още, че сключването на нови договори за целево финансиране с "Българска банка за развитие"АД ще бъде възстановено, след като бъдат сключени всички анекси към текущите и при наличие на свободен финансов ресурс по програмата.

Два дни по-рано стана ясно, че има "лавинообразно" постъпване на заявления от желаещи да участват. Средствата обаче не са достатъчни, за да отговорят на наплива.

Даниел Панов предупреди, че фирмите могат да съдят общините, че не разплащат финансов ресурс за изпълнени дейности, тъй като договорите в момента са спрели. От НСОРБ настояват за спешна среща с регионалния министър следващата седмица. На срещата искат да получат яснота за бъдещето на програмата и възможните варианти за действие на общините.

Местните администрации искат също да се обсъди и проблем по програмата "Региони в растеж", който се отнася за 22 общини. Той е в частта за образователната инфраструктура. Тези общини в момента не могат да подпишат договори. Даниел Панов обясни, че ресурсът трябва да се наддоговори. 60 млн. лева са нужни само за тези 22 общини.

От сдружението ще настояват да се пренасочат средства от други мерки, към които интересът е ограничен.

От сдружението на общините също ще искат от бъдещите депутати реална децентрализация. Ще настояват и за нов закон за местните данъци и такси и въвеждане на нова методика за определяне на размера на такса "Битови отпадъци". Има настояване и за 2 % от подоходния данък да остават в общините.

Изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова смята, че трябва да се преустанови практиката непрекъснато да се възлагат ангажименти за общините с нулев финансов ресурс за тяхното изпълнение. Тя даде за пример като такава практика законовото изискване от 5-6 години всички публични сгради да имат достъп за хората с увреждания и нулев ресурс за постигането на това законово изискване.

Кметовете искат и нов закон за местните данъци и такси, за равнопоставено финанисиране на държавните и общинските пътища и други.

Даниел Панов алармира също, че финансирането продължава да е най-проблемната и болезнена тема за българските общини. Липсата на реална финансова децентрализация е пречка за разширяване на собствената приходна база. Именно заради това сдружението ще отстоява приемането на работещи мерки в стратегията и програмата за децентрализация.

Панов смята, че трансформирането на централни в местни данъци може да компенсира липсата на достатъчно средства в общинските бюджети. Той посочи, че ще продължават да настояват за преотстъпване на част от данъка върху доходите на физически лица в полза на общините.

Като тревожни се посочват и темповете на работа по прилагането на новите законови текстове за такса "Битови отпадъци". Срокът за разработването на нова методика е 31 март 2017 г., а работата с министерствата още не е започнала. Изоставането рефлектира върху общините и жителите им в крайна сметка, предупреди Даниел Панов.

Като втори основен проблем пред общините се посочва липсата на обезпеченост с финансови средства на отговорности, които държавата им възлага. Такъв бил случаят с поддръжката на общинската пътна мрежа. От НСОРБ са категорични, че ще отстояват интересите на общините дори по съдебен път.

Българските общини срещат редица съществени проблеми и при изпълнението на европейските проекти. Сред тях са постигането на заложените междинни индикатори, които често се оказват нереалистични, спазването на режима за държавните помощи, тъй като при това нарушение финансовите корекции са 100% и други. От сдружението смятат, че специализираната дирекция в Министерство на финансите трябва да засили методическата си роля и да предлага възможни решения на тези проблеми. /news.bg