Тя е усмихната и ведра и на пръв поглед по нищо не личи, че е един от хората, през чиито ръце минава работата по разкриване на най-тежките престъпления на територията на Бургаска област. От 2007-ма година работи в Областната дирекция на МВР в Бургас и то точно по разкриването на убийства. Това е Соня Николова и е главен полицай в отдел „Разследване“.

Инспектор Николова е един от петимата полицаи, които заедно с началника на отдел „Разследвания“ - комисар Златко Пеев, със заповед на министъра на МВР Румяна Бъчварова бяха наградени в края на 2016-та година за проявена инициативност, осъществен конкретен принос и висок професионализъм.

Те бяха отличени заради разбиването на групите на големите наркобосове по Южното Черноморие това лято, както и заради разследването по случая със стрелбата в Слънчев бряг, при която беше ранен Димитър Желязков-Очите, а неговият бодигард Александър Алексиев- Японеца, беше убит.

- Инспектор Николова, през Вас минава разследването на най-жестоките убийства. Защо като жена избрахте тази професия – всекидневно се сблъсквате с престъпници и криминални босове?

- Разследването е най-интересната от юридическите професии, като не подценявам магистратите, но при нас нещата са на живо. Всичко се случва на момента, реагира се бързо, трябва да събереш годни доказателства. Има много неприятни гледки, но самата работа е увличаща и интересна. Като цяло разследването не е дейност, която можеш да извършиш сам, задължително трябва да си колективен играч, да умееш да наредиш пъзела, за да може цялата истинска картина да излезе накрая. Хубавото е, че тук колективът е добър, всеки знае какво да свърши и работата върви леко. Затова дирекцията има и успехи. Нямаме неразкрити убийства скоро. Последното останало неразкрито е от 2009 година – на Христо Христов-Близнака, който го разстреляха в ж.к „Братя Миладинови“. То остана неразкрито, откакто работя тук.

От 2007-ма съм в дирекцията, занимавам се точно с делата на Криминална полиция, най-вече с убийствата и тези, които са с фактическа и правна сложност.

- Близките Ви как реагират на работата ви, не се ли притесняват?


- Свикнали са, работата ни е такава, че няма начин. Ако няма подкрепа от семейството, няма как да се случат нещата. Престъпленията обикновено са през нощта. Звъни ти телефона, ставаш, обличаш се и тръгваш. Специално разследването, както и другите юридически професии, като че ли вече се феминизира малко. Може би сме половината жени, половината мъже. Зависи от човека, няма никакво значение, че съм жена.

- Вие сте един от наградените топ полицаи в Бургас. Кой от разкритите случаи Ви носи най-голямо удовлетворение през изминаващата година?

- Поводът за наградата беше работата като цяло на разследващите полицаи по случая със стрелбата Слънчев бряг и убийството на Александър Алексиев при конфликта с групата на Божидар Кузманов. Също така и за работата по случаите с Иван Митов-Слънцето, както и с Николай Мечков. Те са все още на производство и няма как да ги коментирам. Но разследването е колективна дейност, върши се огромен обем работа за много кратък период от време и се включват много хора. Абсолютно всички случаи са сложни и интересни. Когато лицето си получи съответното наказание, тогава има някакво удовлетворение, че си си свършил добре работата.

- Разследвали сте десетки убийства, кое от тях беше първото и била ли сте изненадана от мотив, с който е извършено дадено престъпление?

- Мотивите не могат да се сложат в рамка. Винаги има нюанси. Понякога един човек убива друг и се питаш – възможно ли е това да е мотивът. Първото убийство, което разследвах през 2007-ма година, беше убийство, извършено на майка от син. Всички го описваха като много хрисим и разбран човек. Той я беше гледал продължително време, не употребяваше алкохол, всички го смятаха за разкошен човек. Но на него му беше писнало и я беше пребил и съответно - убил. Изненадващ е мотивът и за убийството на ясновидката Валя от ж.к. „Славейков“. Двамата със съпруга си бяха живели като семейство, но тя явно е била по-изнервена и променена след смъртта на майка си. Той я беше убил с гиричка, защото му се скарала, че купил салфетки с рози, а според нея това било пагубно. По-голяма част от убийците си признават деянието в даден момент. Имаше едно убийство в Иракли през 2009 г., когато един бивш военен уби едно момче с пистолет. Той до последно твърдеше, че не е извършителят, но се събра голям обем от доказателства. Получи 16-годишна присъда.

- Когато минат делата интересувате ли се какво наказание получават задържаните от Вас извършители?

- Не получаваме по служебен път обратна връзка, нищо не се връща ри нас. От медиите научаваме, защото се интересуваме. Търсим си ги, след като се публикуват решенията на съда, за да разберем присъдите. Човек като е вложил труд, то няма начин да не си изясниш всички факти, даденият случай те обсебва. Ние сами се интересуваме.

- Имали ли сте съмнения в хода на разследването: Ами ако не е той убиецът


- Този въпрос винаги си го задаваме, не слагаме предварителни догма: „Той е убиецът“. Така се изяснява причината, ние сме длъжни да събираме доказателства и от едната и другата страна.

- В края на година сме, която беше изпълнена с много полицейски акции. Доволна ли сте от резултатите?

- Това наистина беше много напрегната година, имахме много работа. Беше удовлетворяваща, защото няма тежко неразкрито престъпление. Голяма част от работата беше свършена от всички колеги. Полицията в Бургас работи като добре смазан механизъм.