Най-после!

Доказахме, че сме истински глобалисти!

Светът разбра, че сме готови на всичко, за да загърбим родните традиции и да се метнем на врата на международното положение и по-точно на кулинарната му част.

И сега, на прага на най-семейния празник – Коледа сме свели глави и чакаме търговците хем да ни одерат кожите, хем да ни пробутат чуждите боклуци като родни.

Всеки купува по един, че и повече шоколадови Дядо Коледовци, бивши Дядо Мразовци да ги сложи под елхата за децата в празничната нощ.

Само че по магазините произведени в България няма. Или купувате някой на известна марка по пет лева парчето, или някакъв с неизвестен произход и още по-странно качество, който се разтапя още в чантата ви и става на ваденка, докато стигне при децата.

Е, нищо де. Ще направим сарми. То хубаво, но повечето зеле е в буркани, листата са на дупки, твърди са като гума и на всичкото отгоре миришат странно. А къде е расла зелката – в Турция, или в Холандия, а може и в Китай, никъде не пише.

С каймата положението е същото.

Купуваш я розова, току що смляна, апетитно подправена, мяташ я на скарата и изведжъж кютфтетата се превръщат в нещо като топчета за супа, а встрани започва да плува дебел слой лой, примесена с вода. И ти остават само 20-те процента съмнително месо, сложено навярно от чувство за срам и „лоялност” към потребителя в продукта.

Пържолите пък колкото повече ги печеш, толкова по-твърди стават. И накрая се превръщат в оръжие, та ако влезе крадец да разполагате с отлично средство за самоотбрана.

И много ясно защо. Прасето е расло и пасло още преди децата ви да се родят, престояло е десетина – двайсет години в някой дълбок фризер на военния резерв на Дания, Белгия, или Канада, нашенските търговци го внасят, размраяват го, пускат му малко боя, поизплакват го в кофи и вани, притурят някой друг химикал за спиране на разлагането и го опаковат като прясно охладено в тарелките. Като забравят да напишат за произхода му.

Можете да си купите и баварска шунка, произвдена според етикета по стара немска рецепта, но ако германец влезе в наш магазин, няма да си познае продукта. Бутът няма как да е на прасе, защото е огромен и най-вероятно повече му ходи името слонски. А „делекатесът” е произведен в България от парчета вносно месо, /онова от резерва б.а/, слепени с гума и други чудеса на химията, оформени като монолитна маса и нагло предлагани на автентичен специалитет от 20 и нагоре лева килото.

И каквото и месно да си купите, не е ясно свиня ли е, кенгуру ли, кръстоска между магаре и дива коза и най-важното дали не си купувате мумията му. Същото е и при пилетата. Френски, чешки, полски, даже и български, но като ги сложиш да се пекат големият бройлер се превръща в недохрането мършаво пиленце. Останалото е вода и Бог знае какво.

Ще си кажете е защо не баница? Хм…А сигурни ли сте в сиренето? Дали не е менте, както през ден обявяват медиите? И сирене ли е, или така нареченият млечен продукт, пробутан ви като натурално краве? А яйцата? Дали са от полските със салмонелата, или от Израел с изиналия срок на годност? Ами маслото? Дали е масло, или твърд канцерогенен маргарин?

Внивамайте, братя българи, докато тичате от щанд на щанд. Отвсякъде дебнат опасности. Оня вносен коледен сладкиш е всъщност великнеднски, внос от Белгия, но го скриха малко в склада, замразиха го и пак го продават. Има и бонбони с „мезета”, та гледайте опаковката, може да са написали случайно истинската дата на годност.

А какво е Коледа без плодове? Засега само ябълките са отчасти български. Но можете да прибавите банани, зрели по пътя, портокали и мандарини от Турция, добре замазани с восък и боя, за да блесят и не се развалят, грейпфрукти, които остават като току що откъснати месеци наред, круши от Перу, фурми от Египет, сливи от Италия, манго от майната си, киви от другата такава, авокадо, което трябва да чакате две седмици да узрее, арабски смокини, израелски тикви и каквото ви душа иска.

Какво е Коледа без салата? И тук ви чака китайско зеле, боб от Египет, чушки от Перу, нитратни домати от Турция, Гърция, Македония, Испания по избор, картофи от Унгария, чесън от Китай, лук от Румъния, брюкселско зеле, холандски моркови с восък за блясък, даже праз от Франция.

Така ще си спретнете богата и скъпа не само за сърцето ви празнична трепеза.

А защо на нея български щеса само питката и медът?

Защото нямаме селско стопанство, унищожиха го, разказаха му играта, пратиха го в историята, размазаха го, смачкаха го, разпарчатосаха го и даже на кравите им плащат да не пускат мляко за пазара.

И сега сме част от глобалната търговска мрежа, в която всичко купуваме и не продаваме нищо?

Ама някой против има ли?

Явно не.

Бон апети!