Двама бургаски алкохолици си устоиха импровизирано жилище пред култовата за любителите на чашката бивша кръчма „При Мано” в "Славейков". Сградата бе построена в мътните времена, когато по чл. 120 се строеше всичко. Тя приютяваше най-отчаяните пиячи и работеше денонощно. От време на време собственикът изритваше някой, паднал под масата, а около заведението вонеше на пикоч и повръщано.

Някои се влачеха до дома си, а тези, които нямаха, заспиваха направо на тротоара и сутрин ранобудни граждани ги прескачаха, за да отидат на работа.

Нерядко избухваха скандали, размахваха се юмруци, нечия физиономия биваше разбивана, но линейка рядко идваше. Посетителите предпочитаха да се оправят по „мъжки”. И с още незасъхнала кръв по лицето си поръчваха по едно двойно за успокоение.

Кръчмата вече е затворена, тъй като нямаше елементарни хигиенни условия. Сградата е празна, прозорците изпочупени, а покривът се е килнал.

Въпреки това местните пияници все още са привлечени от мястото като магнит. Там се е настанил бивш моряк и бивш общ работник от КОРБСО. Двамата приятели са си обзавели малкия навес до стълбището като свой дом. Морякът Георги признава, че имал дом, но го пропил. Манол пък бил изгонен от жена си, след като измъкнал телевизора да си плати борчовете за пиячка в кварталното магазинче.

Двамата другари много държат на чистотата. Те всеки ден премитат бърлогата си, сгъват оскъдните си вещи и тръгват на лов. В казаните винаги намират дрехи, с които да се завият, за да не студават и да си постелят, за да им е меко. Намира се и храна и други „съкровища”. И двамата получават пенсия по инвалидност, но тя бързо свършва, превърната в огнена вода.

Те с гордост показват „убежището” си, но не искт да застанат пред фотоапарата, понеже се притеснявали, че са небръснати. Къде пък се мият и изобщо бръснат ли се, е пълна загадка. Добре ни е тук навън, свободни сме. Пием си когато поискаме и колкото поискаме, никой не ни брои чашките, горд е Георги, който твърди, че съпругат му го тормозела, но вече няма власт над него.

Нощем им прави компания бездомно кастрирано черно куче, за което се грижат винаги да е нахранено. Денем към тях се присламчват други мъже, които са кандидат-бездомници, но съпругите им все още съумяват да ги приберат вечер на топло, след поредната изпразнена бутилка и те залитащи ги следват.

На нас ни е добре и без разни къщи, съседи, инкасатори и мърморещи жени, ухилва се Георги, изкарвайки на показ няколкото си останали зъба. Свободни сме като него! И посочва кучето, което лениво се изтяга на тротоара и го мързи дори да излае.