Младеж описа ежедневието си в бургаския ж.к. „Възраждане“, с което показа порядките на съседите си в района, който е в центъра на морския град. Гневната му изповед беше публикувана в социалните мрежи и предизвика широка дискусия за междусъседски отношения и култура на общуване.

Публикуваме го с минимална редакторска намеса - мнение на обикновен гражданин. То е показателно и може да предизвика размисъл за всеки – какъд съсед е, какви претенции има и какви задължения и отговорности спазва.

„Вчера вечерта се прибирам от разходка... едни деца си изтърваха кученцето заедно с каишката. То хукна към улицата, никой от простите шофьори дори не направи опит да намали скоростта, виждайки животинката да наближава „Гладстон“. Никой от 20-те души, които имаха възможност, не направиха опит да го спрат и да го върнат на децата. Излязох на улицата, гоних кучето 50-тина метра, сякох му пътя и го върнах на децата. Продължих към нас. Няколко малоумници си изхвърлиха боклуците по улицата, като се има предвид, че контейнерите бяха до тях. Прибирам се във входа, поздравявам съсед: „Добър вечер“. Следва високо вдигната глава и сумтене и пренебрежителен поглед. Влизам във асансьора - пълен с боклуци и храчки (а живея в 6-етажна кооперация с 15-тина заети апартамента).

Излизам вечерта да си разходя кучето, но във „Възраждане“ явно не важат правилата за паркиране. Тук не се спира на 1, а на цели 2 пешеходни пътеки (преди се спираше и в една затревена площ, но благодарение на майка ми Общината най-после сложи колчета).

Ставам сутринта в 4:30 да ходим с баща ми за риба. Слизам на първия етаж, където си държа колелото. Какво да видя- липсва ми седалката... Та мисълта ми е... струва ли си нервите да се прави каквото и да било за този народ, съставен от недоносени боклуци в по-голямата част, струва ли си усилието да се промени нещо, да се направи нещо хубаво, след като след седмица максимум ще бъде унищожено и няма да бъде получена никаква благодарност.?!

Аз обичам родината си. До скоро исках да остана тук да живея, но завърша ли си висшето образование- изчезвам“.