До 1 час след спирането на сърцето мозъкът е функционирал при хора, изпаднали в клинична смърт и съживени чрез продължителен сърдечен масаж, твърди ново проучване, публикувано в медицинското списание Resuscitation.

Нещо повече - при 40% от пациентите, чиято мозъчна активност е била наблюдавана по време на процеса на реанимация, данните са показвали, че те може да са били в съзнание, докато докторите са се борили за живота им

Данните на електроенцефалограмата (ЕЕГ) показвали скокове в гама, делта, тета, алфа и бета-вълните, които се свързват с активна умствена функция въпреки значителното лишаване на мозъка от кислород.

“Отдавна се смята, че мозъкът претърпява необратимо увреждане около 10 минути след като сърцето спре да го снабдява с кислород. Нашата работа установи, че той може да показва признаци на електрическа дейност дълго време след старта на изкуственото дишане”, казва старшият автор на изследването Сам Парния, доцент от академичния център Langon Health в Ню Йорк.

“Това е първото мащабно проучване, което показва, че тези спомени и промени в мозъчните вълни могат да бъдат признаци на универсални, общи елементи на т.нар. преживявания, близки до смъртта”, добавя той.

Въпреки че предишни проучвания също показват, че по време на сърдечен арест трябва да има някакво съзнание или осъзнатост, голяма част от това, което се случва или не се случва, остава загадка.

За да проучат допълнително какво става между живота и смъртта, изследователите от Медицинския факултет на Нюйоркския университет “Гросман” заедно с 25 болници, предимно в САЩ и Великобритания, разработили начин за събиране на данни от хора, чиито сърца са спрели да бият - предизвикателство, което изисква сериозно планиране и координация.

Членовете на екипа били предупреждавани в реално време чрез пейджър, когато сърцето на хоспитализиран пациент спре. Докато медицинският персонал правел изкуствено дишане, учените проверявали визуалното и слуховото възприятие на болния и ако манипулацията продължавала достатъчно дълго, поставяли оборудване за измерване на електрическата активност.

За 2 г. в участващите болници били регистрирани над 2000 случая на сърдечен арест, от които

567 пациенти били включени в експеримента, като 53-ма от тях, или 9,3% оцелели

Голяма част от пациентите не били включени, защото членовете на екипа не успявали да стигнат навреме (в рамките на около 5 минути) до реанимацията и болният вече бил върнат към живота или обявен за мъртъв.

От тези 53-ма души, които са били върнати към живот, 28 са били в достатъчно добро състояние, за да бъдат интервюирани за преживяното по време на реанимирането. Въпреки че никой от тях не бил показал външни признаци на съзнание,

11 от тези хора (39%) твърдят, че си спомнят как докторите се борят, за да ги върнат обратно

В опит да се допълни наличната информация и да се осигури по-добро разбиране на темите, отнасящи се до съзнанието на умиращия човек, били разгледани и допълнителни разкази на 126 пациенти, оцелели след сърдечен арест, които твърдят, че имат ясен спомен за смъртта, но не са били подложени на специален мониторинг.

Данните от преживяванията били организирани в общи характеристики, които включвали появата на съзнание по време на изкуственото дишане и сърдечния масаж, съновидения и предсмъртна ретроспекция на житейския път, при която оцелелите съобщават за отделяне на съзнанието им от тялото, целенасочена преоценка на живота и завръщане в утешително място, подобно на дома.

Източник: 24 часа